Джек Слейд - Спирка „Последна надежда“

Беше изкрещял Бъстър. Той лежеше пред колата със смъкнати до коленете панталони, скрил лице в ръцете си. По лицето му течеше кръв. Голият му задник се белееше в тъмнината. Индианката беше изчезнала. Бъстър пищеше като набучен на кол. Над тях се отвориха прозорци, човешки фигури се надвесиха навън.

— Млъкни, идиот такъв! — изшътка Ед и духна фенера, за да не го видят чуждите хора. — Какво ти е? Защо пищиш така?

— Очите ми — изплака Бъстър. — Олеле, окото ми!

Мъжете му помогнаха да се изправи на крака и вдигнаха панталоните му.

— Нали ти казах да не й махаш белезниците, преди да си свършил работата! — изръмжа Ед.

Отведоха младежа до задната врата на светло. Ед поиска да види лицето му, но се отдръпна ужасен.

— Бързо! Да го отведем при доктора! — изпъшка той.

Индианката наистина беше издрала окото му!

Внезапно Бъстър падна на колене и политна напред. Беше изгубил съзнание. Мъжете го вдигнаха на ръце и го понесоха. Един служител на хотела тичаше пред тях да им показва пътя.

Лекарят вече беше легнал, макар че съвсем не беше толкова късно. Той слезе по стълбата с лампа в ръка. Един поглед му беше достатъчен, за да посочи безмълвно операционната.

— Сложете го на масата! — нареди докторът.

— Утре рано тръгваме на път — каза Ед.

— Той не е в състояние да пътува!

— Може ли да се спаси окото му, докторе?

— Окото вече го няма. Какво всъщност се случи? Бой с ножове?

— Точно така — излъга Ед. — Сбиха се и един го нападна с нож.

— Просто така, без причина?

— Да! — твърдо отговори Ед.

— Трябваше да го пратите при шерифа! Момчето ще загуби лявото си око — каза докторът и ги изпрати до вратата.

Мъжете свалиха шапки за сбогом и излязоха навън.

— Само да хвана тая мръсница! — изсъска Гай.

— Сигурен съм, че никога преди не го е правил — измърмори Рик. — Затова са му трябвали ръцете, вместо да я държи с тях.

Мъжете се изсмяха.

На задната врата ги чакаше Джон де Салдо.

— Какво става тук? — попита невъздържано той. — Някой от вас е посегнал на индианката, нали? Какви бяха тия писъци? Събудихте хората от хотела!

— Не пищеше индианката, а Бъстър — обясни смутено Ед.

— Защо пък той? — попита Джон де Салдо и ги изгледа обвиняващо.

— Тя му извади лявото око — отговори Ед.

— Какво?

— Той отиде да я освободи и решил да й посегне…

— Как допуснахте това? — изръмжа Джон де Салдо.

— Ние не бяхме там — излъга веднага Ед. — Той сам отиде.

— Точно това искам да кажа — изскърца със зъби Джон де Салдо. — Въобще не биваше да го пускате при нея.

— Но той каза, че ще я пусне — обясни Ед. — Точно така ни каза.

— Не сме и предполагали, че ще й бръкне под роклята — подкрепи го Гай.

— Къде е сега Бъстър?

— При доктора — отговори кратко Ед. — И докторът ни каза, че утре няма да дойде с нас.

— Вървете да продадете колата и конете! Искам да купите два добри ездитни коня — нареди Джон де Салдо, влезе в хотела и тресна вратата под носа им.

Каубоите изведоха конете от навеса и ги впрегнаха пред колата. После се отправиха към наемния обор. Въпреки късния час там все още имаше хора. Замениха каруцата и впряга за два ездитни коня със седлата и получиха десет долара отгоре. Отведоха конете в обора на хотела и уредиха сметката.

Чакаше ги злато! Много злато, както смятаха те. Затова никой не се учуди, когато на следващата сутрин Бъстър Фараго се появи навреме на уговореното място. Около главата му имаше дебела превръзка, така че шапката не му ставаше и той я носеше в ръка.

Джон де Салдо го изгледа, поклати глава и отведе Алис при коня си. Тя седна зад него, въпреки че имаха достатъчно коне. Джон де Салдо веднага препусна и мъжете поеха след него.

След като излязоха от града, водачеството пое Рик Хай, без Джон де Салдо да каже дума или поне да му даде знак. Но той познаваше качествата на стария ловец на пуми и му се доверяваше напълно.

Отначало Рик ги поведе на юг. След около пет мили зави на изток. Само след час се натъкнаха на следите на четирима ездачи, които вървяха към Норт Плат Ривър. Мъжете спряха, Рик слезе, огледа внимателно следите, направи няколко крачки напред и се върна доволен.

— Един ездач! — извика той. — Води след себе си три коня, вързани на едно въже.

Мъжете се ухилиха. Дори Джон де Салдо разтегна устни в усмивка. Веднага продължиха пътя си. Рик вървеше пръв, с очи, вперени в земята. Джон де Салдо пришпори жребеца си и го настигна.

— Можеш ли да видиш дали черното птиче е кацнало при него?