Джек Слейд - Спирка „Последна надежда“

— Лудите винаги са опасни — отговори спокойно Ласитър. — Но ти трябва да го забравиш. За теб всичко това е минало.

Тя се надигна на пръсти и жадно го зацелува. Впи устни в неговите и мъничкият й език събуди страстта му. Когато разкопча роклята й, Си потрепера от удоволствие и забрави всички мъки и страхове. Отпусна се на тревата и привлече мускулестия мъж върху себе си. Плътно прегърнати, двамата се претърколиха по-далеч от конете. Взаимно се разсъблякоха и скоро напълно забравиха всичко наоколо, погълнати от удоволствията на любовната игра.

Синтия винаги предпочиташе да е отгоре. Тя разтвори дългите си стройни крака, обгърна с две ръце врата му и зарови лице в неговото. Движеше се неуморно напред-назад и стенеше от възбуда и напрежение. Заоблените й бедра описваха дъги във въздуха. Отначало Ласитър беше уловил малките й твърди гърди, но скоро впи пръсти в задника й, за да я накара да се движи още по-бързо. Всичко завърши със силен вик на удоволствие, след който Синтия изтощена се строполи върху гърдите му.

Горещият й дъх галеше лицето му. Тя дишаше тежко и тялото й гореше.

Ласитър обаче трябваше да се погрижи за конете. Те все още стояха оседлани наблизо и търпеливо и без да се оплакват, чакаха да дойде и техния ред.

Големият мъж предпазливо положи изтощеното черно момиче на тревата и стана. Разпрегна конете, даде им да се напият и после им окачи торбите със зоб.

Синтия също не беше стояла бездейна. Беше подготвила удобна постеля от дрехи и одеяла.

— И аз съм готова! — усмихна се тя, когато Ласитър остави конете и се върна при нея. Си посегна с две ръце към него и с все сила го дръпна към спалния чувал. Нощта беше топла и дори задушна. Синтия отново го обърна по гръб и зае любимата си поза върху него. Умелата игра с устни и нежните движения на топлия й език отново го възбудиха. Любовното опиянение продължи до късна нощ.

Джон де Салдо ругаеше като ратай. Ед Лейтън стоеше пред него с отпуснати рамене.

— Какви ми ги разправяш, Ед? Как така ще избяга? Тая черна уличница! Ласитър е бил тук и я е отмъкнал!

— О, не, сър! — увери го Ед. — Никого не видяхме. Хамбарът е съвсем разнебитен. Сигурно просто се е промъкнала през дъските на стената и е офейкала някъде…

— Да не сте я насилили, Ед?

— Сър, но тя е толкова черна!

— Искали сте да разберете какво намира Ласитър в нея!

— Не, сър, не!

— Трябва да я намерим. Ласитър не бива да узнае, че сме я изпуснали.

— Много е тъмно, сър. Сигурно се е свила в някоя дупка — отговори със съмнение в гласа Ед.

Джон де Салдо вдигна глава.

— Трябва да я хванем, Ед! Трябва! Златото е у Ласитър, а той се интересува само от нея. Не иска и да знае за индианката. Ако не намерим негърката, всичко ще бъде напразно. Ако тя се върне при Ласитър, той ще офейка със златото и всичките ни мечти ще отидат по дяволите!

Джон де Салдо побутна каубоя по стълбата.

— Един от вас да остане при индианката! Останалите тръгвате да търсите негърката! И аз идвам с вас!

Ед хукна надолу по стълбата. Джон де Салдо се върна в стаята при Алис. Тя го очакваше в леглото, гола под завивките. Когато влезе, тя се надигна и го изгледа с очакване.

— Какво се е случило, Джон?

— Тази черна уличница е офейкала! — изръмжа той и препаса колана с револверите. — Тия мързеливци! Ще ги науча аз тях!

— Кога е станало? — попита смутено Алис. Тя веднага беше разбрала какво означава това не само за Джон де Салдо, но и за баща й и за самата нея.

— Това е най-лошото! Търсили са я цели два часа, преди да дойдат да ми кажат. — Той набързо закопча жакета си, нахлупи шапката си и решително тръгна към вратата.

— Ласитър е бил! — извика след него Алис. — Сигурна съм!

Джон де Салдо се спря и мрачно проговори:

— Тогава бог да ни е на помощ!

След това, побеснял от яд, изтича надолу по стълбата. Гостите на хотела, които го срещаха, уплашено се отдръпваха встрани, после любопитно се заглеждаха след него.

Навън цареше пълен мрак. Джон де Салдо осъзна това едва когато излезе пред вратата. Той спря и отчаяно поклати глава. Тримата мъже изникнаха като сенки от мрака.

— Ласитър ли е идвал? — попита гневно той.

— Не! Не видяхме никого — повтори Ед Лейтън.

— Отначало си помислих, че негърката се е скрила някъде в хамбара и ни прави на глупаци — намеси се Рик Хай. — Претърсихме навсякъде. Затова не ви се обадихме толкова дълго. Намерихме дупката, през която се е измъкнала.

— Каква дупка? Покажи ми я!