Джек Слейд - Спирка „Последна надежда“

Старецът тръгна напред. Джон де Салдо и останалите го последваха. Прекосиха с бързи стъпки двора и влязоха в тъмния хамбар. Бъстър Фараго запали един фенер и освети пътя им покрай купищата слама край стената.

Старецът Хай настъпи една дъска, която веднага се счупи под крака му. Надигна се облак прах. Замирисала гнило.

— Сигурен съм, че сама го е направила — обади се Ед Лейтън. — Тук няма нужда от много сила.

Той удари дъската с юмрук. Тя само леко изтрещя и пред очите им лъсна звездното небе.

— А може би знае, че Ласитър е наблизо? Да не сте говорили за това в нейно присъствие!

— Не, сър, в никакъв случай! — извика Ед. Другарите му усърдно го подкрепиха.

— Трябва да намерим тази мръсница — изръмжа Джон де Салдо. — Такъв лош късмет! Как можа да ви се случи! Защо я оставихте сама в хамбара? Един от вас трябваше да върви до нея!

Мъжете смутено сведоха очи.

— Вече няма да пускате индианката навън! — процеди през зъби Джон де Салдо.

— Всъщност за какво ни е тази червенокожа? — попита пренебрежително Ед.

— Разбира се, че ни трябва! — отговори Джон де Салдо. — Да не би вече да сме взели златото?

— Ще намерим следата на Ласитър. Ще тръгнем след него и ще го застреляме. После ще вземем златото. Няма значение дали той е намерил негърката или тя него. Ние просто нямаме друг изход. Иначе ще го чакаме на гарата в Сидни, докато почернеем като нея.

Джон де Салдо потърка носа си и се опита да размисли.

— Продай колата и конете, Ед! Купи два коня за езда и седла. Утре рано тръгваме!

— Ще пуснете ли индианката, сър? — попита изненадано Ед.

— Не! Ще взема Алис при мен на коня.

— Тая индианка е един излишен товар — намеси се Гай Хилър и подръпна брадата си. — Не можем да изнудваме Ласитър с нея. За какво ни е тогава?

Джон де Салдо помисли още малко и кимна.

— Добре, от мен да мине! Пуснете я да си върви.

Той се обърна и излезе от хамбара. Мъжете останаха по местата си.

— Ще хванем оня негодник и аз лично ще му извия врата! — изръмжа Гай Хилър. — Джон де Салдо не може да направи нищо без нас. Пък и малката мис му е увиснала на врата!

Другарите му веднага разбраха за какво става въпрос и изразиха съгласието си с кимане на глава.

— По тази причина не бива да се оставяме да ни нахрани с по някоя и друга троха злато — продължи решително Хилър. — Аз гласувам да делим на пет равни части!

Каубоите изръмжаха в знак на съгласие.

— Значи скоро ще забогатеем! — изхълца Рик Хай, не можейки повече да сдържа възбудата си.

— Точно така! — потвърди делово Ед.

— У кого е ключът? Ще ида да пусна индианката — обади се Бъстър Фараго.

Ед взе фенера от ръцете му и освети лицето на младежа, който смутено се изчерви.

— Миличкият! — произнесе подигравателно Ед. — Ние говорим за пари, а него го боцка някъде другаде.

Всички се изсмяха. Единствен Рик Хай се извърна настрани и плю с отвращение.

— Пфу! С индианката ли намери?

Той бръкна в джоба си и извади ключа от белезниците.

— Съветвам те да не освобождаваш ръцете й! — предупреди го през смях Ед. — Иначе ще ти издере очите.

Мъжете се превиваха от смях. Бъстър Фараго бързо се обърна и изтича навън. Ед вдигна фенера, за да освети пътя му.

— И не вдигай шум, момче! Не е нужно да събуждате целия хотел.

Бъстър Фараго вдигна ръка в знак, че е разбрал. Ед остави фенера на земята.

— Много ми се иска да узная колко злато е донесъл Ласитър. Джон де Салдо каза ли нещо по този въпрос?

— Обзалагам се, че са няколко милиона — отговори Хилър. — Разбира се, обърнато в долари.

— На всеки от нас ще се падне по цял милион! — произнесе с блеснали очи Ед.

— Това ще бъде чудесно — промълви замечтано Рик Хай. Това беше съвършено нова представа за него — да стане изведнъж не само богаташ, а направо милионер!

Но не само той се чувствуваше така. От много приказки за злато и богатство главите на мъжете пламнаха и те вече не бяха в състояние да мислят разумно.

— Трябва бързо да настигнеш Ласитър! — извика Ед Лейтън.

— Няма проблеми — изпъчи се Рик. — Веднага ще намеря следите на конете.

Мъжете напълно му повярваха. Рик не се хвалеше без основание. Беше известен ловец на пуми. Преследваше хищниците по полета и скали, по ледници, та чак до върховете на дърветата, без да изгуби следите им.

Пронизителен писък ги изтръгна от мислите им. Всички се вторачиха изненадано във вратата.

— Майчице Богородице, какво ли става? — извика Ед, сграбчи фенера и хукна навън. — Този идиот! — Рик и Гай се втурнаха след него.