Атанас Славов - Психопрограмираният

Лан Фартат го гледаше с внимателна вежливост.

— Радвам се, че намираме общ език, Баюн… добре, господин Баюн… засега. В такъв случай, струва ми се, можем да говорим с открити истини. Нищо повече не ми е известно. Дори и фактът за вашето пристигане с подводница беше съмнителен. Поради това не ви арестувах, въпреки че появата ви след такова мистично изчезване е… достатъчно подозрителна. Но…

— Но моето поведение след завръщането не даваше никакви поводи за арестуване, нали? Аз не се укривах, не се свързвах с подозрителни личности и т.н. Аз се прибрах в къщи, наспах се, а след това дойдох, както виждате, тук. Между другото вашите служители, които ме следяха, са бездарни. Повярвайте ми, десет пъти можех да се отърва от тях.

Фартат изглеждаше леко шокиран. Съвсем леко.

— Вие сте досетлив повече, отколкото предполагах, господин Баюн. Харесвате ми. Чисто субективно, разбира се.

Баюн се усмихна. Почти същия комплимент беше получил от Комран. Явно умението му да се харесва печелеше почитатели.

— Господин Фартат, знаете ли, най-лесно човек прави впечатление, когато се „досеща“ за предвидени неща. Всичко беше едно логическо… пророчество, ако щете. В края на краищата целта ми беше именно да не ви давам повод за арестуване…

— Ясно. Ето ви тогава едно допълнение към вашето пророчество, господин Баюн. Бездарните, според вашия израз, агенти, проверяваха само дали ще се стараете да се освободите от тях. А те бяха придружени от други, които едва ли сте забелязали.

— Едва ли — съгласи се Баюн.

Той разглеждаше Лан Фартат. Ръководителя на Контролицията и фактически неин създател. Съратника на Презитега от самия Прелом. Конструктора на държавната власт. Макар и неофициален, широко известен беше неговият обтекаем девиз: „Всички граждани в нашата страна имат право на контрол и ние сме длъжни да им го осигурим.“ Продълговатото фино лице на Фартат излъчваше образованост и тънко познание на живота. Доста оредялата и потъмняла от възрастта коса в абсолютен порядък раираше безупречния му череп. А ясните очи бяха толкова внимателни, че можеха да минат за равнодушни. И като последно допълнение цивилният костюм създаваше чувство за геометрична точност на кройката, вярна до неестественост.

— И така, Баюн Глордах, двадесет и шест годишен, аналитик-стратег в секретния отдел на Фелдстратегиума… — той бавно положи листа с данните върху масата, — вие се завърнахте. И тъй като сте гражданин на Велик Нангар, вие имате право на контрол, който ще ви осигури нашата скромна институция. Доколкото разбирам от доброволното ви идване тук — Фартат прекъсна за секунда фразата си с ненадейно красива усмивка, — вие желаете да подпомогнете нашата работа с подробен разказ за двадесетдневното си отсъствие. Правилно ли ви разбирам?

Предписанието неуловимо плъзна пръсти по невидимите си картотеки и измъкна върху екрана на поведението най-подходящата мимика, най-естествения глас, с който разговарят умните и съобразителни офицери в нангарската армия, най-скромната усмивка, с която Баюн да каже:

— Напълно, господин Фартат.

— В такъв случай аз цял съм в слух.

Баюн започна да разказва истината. Или почти цялата истина. С малката разлика за Лотикс, който в разказа пред Дилетиле беше загинал при падането на самолета, а сега умираше в силните ръце на Баюн, които биха настигнали всеки подобен предател. Описа хитрия и коварен Дилетиле, който, получил съгласието на Баюн, е бил убеден, че действително го е направил свой агент…

Истинският Баюн слушаше тази невероятно искрена и откровена своя изповед и почти беше готов да повярва — толкова логично и истинно звучеше всичко. Лан Фартат, великият комбинатор на нангарската политическа машина, започваше да вярва. Финото му лице за секунда доби глуповат оттенък. Той се изумяваше на своето доверие. Може би затова ръцете му нервно запрелистваха папката с досието на Баюн.

— Момент, господин Баюн. Доколкото разбирам, възложена ви е невероятно висока мисия, емисар на самия Дилетиле…

— Малко повече, господин Фартат — вежливо го прекъсна Баюн. — Контрольор и нещо като инспектор. Емисарите се връщат, а аз оставам.

— Добре. Контрольор. Хм… в известен смисъл сме колеги, значи. В такъв случай вероятно се досещате за моето известно недоумение от разказа ви…

— Предполагам го, господин Фартат. Но все пак бих искал по-конкретно.

— Ще се конкретизирам, господин Баюн — меко каза консултантът. — Особено ако престанете да ме прекъсвате.