Атанас Славов - Психопрограмираният

Този въпрос изби почвата под краката на гнева му. Още преди да се замисли и огледа назад, долови дивото желание да не става. Не заради кариерата или заплатата. Осъзна до каква степен е свикнал да мисли и да разбира. Колко му бе скъпа идеята, че светът може да бъде направен по-смислен. Ако загубеше това, губеше всичко.

Вдигна поглед и срещна очите на Демона. Това не беше демон, а приятел, непознат доброжелателен странник, който му предлагаше не изход от лабиринта, а свещ, за да търси изхода.

Мълчаха дълго, загледани един в друг и всеки мислеше за нещо свое. И това беше прекрасно — никога досега Баюн не беше изпитвал такова съгласие с друг човек, ако не се смятат Наор и Рел Ваус.

— Времето ми свърши — прекъсна тишината гостът. — Скоро ще престана да идвам тук.

В Баюн се надигна цяла вълна от думи, сблъска се в гърлото му и предизвика върху лицето му няколко мълчаливи гримаси. Изведнъж разбра, че този странен човек ще изчезне завинаги и никакви въпроси няма да стигат до него. Не го беше попитал нищо за неговия народ, затова как смятат да се отнасят към Нангар в бъдеще…

— Знам — предугади въпроса му гостът. — Знам какво искаш да ме питаш. Няма! Духове-пазители няма да имате. Дори ако съзнателно се заемете с унищожението си. В края на краищата пътникът, който знае, че към него се е засилила кола, има възможност да избере какво да прави, нали? Баюн-чи, всичко, което се случи с теб и в теб, си е твое. Предписанието само ти помогна да го намериш. Халбун беше удобен за задачата, но той си остана Халбун. А ти ставаш важен отсега нататък. И за себе си, и за своя свят… Защото тази мисъл, че светът може да бъде направен по-смислен, ще завладява все повече умове. Трябва да се търси излазът към пътя, единствено възможния за вас път, който ние не можем да измислим. Който вие единствено можете да откриете. Да го изясните като наука и изстрадате като изкуство. Тогава, Баюн-чи, много по-често ще можеш да засищаш глада на въпросите, които те ядат, защото сам ще добиваш храната за тях. А сега прощавай! — и Демона направи крачка назад.

— Почакай! — извика младият мъж, преди да е решил какво ще каже. — Тогава с Йохат… и сейфа… способностите ми бяха от Предписанието, нали?

— Да. И вече ги няма.

— А по-късно… стиховете…

— Баюн-чи — разсмя се Демона. — Нима мислиш, че при Зун Себенера е дошъл някой да го прави поет?

Смехът заглъхна само миг след собственика си и Баюн вече беше сам. Разбитата устна, макар и слабо, го болеше, упорито му се виеше свят. Широко отвори прозореца и пусна парливата мъгла вътре. Някъде долу, в невидимата шахта на улицата, провлачи крака пияница. „Не се гор-р-дейте — неочаквано сочно пропя той. — Др-р-ругите трябва да се сраму-у-ват.“ Баюн се взря напред, сякаш можеше през ватената стена да види сънно проснатата столица, огромния пулсиращ Нангар, притихналия Кондаф, напрегнатата Деара.

„Не се гор-р-дейте, другите трябва да се сраму-у-ват!“ — твърдяха отдолу.

Баюн вдигна глава — звездите също не се виждаха, но бяха там.

1981–1989 г. София

© 1992 Атанас П. Славов

Източник: http://www.fantastika-bg.com (през http://sfbg.us)

Публикация:

ПСИХОПРОГРАМИРАНИЯТ. 1992. Изд. Орфия, София. Биб. Фантастика No.12. Фантастичен роман. Формат: 16 см. Офс. изд. Тираж: 10 000 бр. Страници: 204. Цена: 10.00 лв.

Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/967]

Последна редакция: 2006-08-06 16:22:24