Атанас Славов - Психопрограмираният

— Ломи!

Контролицерът мигновено се обърна. Направи крачка, като че ли искаше да стовари върху него целия бяс на опънатите си до пълно озлобление нерви. Баюн изтръпна. Вече чувстваше себе си привързан за стола. Но Ломит бързо се овладя и дори криво се поусмихна.

— Прощавай — каза Баюн и стана. — Трябва да тръгвам.

— Къде ще тръгваш, бе човек! — извика Ломит, готов като че ли отново да избухне. — Току-що се видяхме и ти…

Баюн се доближи и доверително прошепна:

— Отивам при консултант-презитега.

— При… Фартат? — също шепнешком попита Ломит и изведнъж застана мирно.

Баюн кимна. В погледа на контролицера като тревожна лампичка трепна уважителен страх.

— Извинявай… извинявай, Баюн-чи, не знаех! Не… няма да те задържам, извинявай много… не знаех!

— Нищо, де! — успокоително каза стратегът. — Все едно трябваше да чакам, докато получа пропуск. Ама слушай, Ломи-чи, дай да се видим, а? Имаш ли телефон?

— Да… имам, разбира се! 3-59-90, ще ме търсиш вечер, пък и по-късно може, ние, контролицерите, сме свикнали да ни будят…

— Хайде, всичко хубаво — каза Баюн, отваряйки вратата.

— Всичко… хайде довиждане, пък се обаждай!

В тона на Ломит се чувстваше искреното нежелание да му се обажда такъв опасен посетител, който носи униформа на стратег и разговаря лично с Лан Фартат.

Баюн отиде до гишето на седми отдел и повтори молбата си. Дежурният се обади по селектора, поговори няколко минути и съобщи на Баюн, че ще трябва да почака десетина минути, докато стане възможно да съобщят на господин консултанта. Баюн кимна, осведоми се къде е тоалетната и се отправи натам.

До този момент той усещаше само чудовищното напрежение на човек, който с ръце задържа срутваща се стена. Стената бяха неговите чувства. Последните капки от усилията му я сдържаха, докато той се добере до тоалетната, да се заключи вътре и да приседне върху капака на чинията. После стената рухна.

Баюн се облегна назад върху някаква тръба. Разкопча яката си, но не почувства облекчение. В гърлото пулсираше нещо плътно и остро. Нещо с цвета на окървавени дрехи. Пред разфокусирания поглед танцуваше раздутият юмрук на Ломит, който се стовари… Не, не върху Баюн. Това беше твърде малко. Той рухна върху целия свят. После… едно трудно преглъщане, едно притискане на лицето върху грапавата мазилка — и край. Върна се хладнокръвието, нарушавано само от заглъхващия трепет на тялото. Какво толкова го беше потресло всъщност? Това, че в Контролицията не си поплюват, му беше известно отдавна. Но всичко, което беше чувал, се отнасяше за разпитите на предатели на нацията, на кондафски шпиони, които са загубили нравствения си облик… Какво беше загубил човекът на стола? Лицето си? И именно Ломит ли трябваше да му го върне? Може би за да му предложи своето?!

Тези мисли не бяха единствени в главата му. Някъде отзад течаха други, много по-бързи. Не диктовки на Предписанието. Избликваха като фонтани от пукнатините на неосъзнатото и с тъмни гъсти струи заливаха съзнанието… „В нангарската икономика… — иронично танцуваше лицето на Комран, — дълбоко изгодна и нравствена!“, „Но Сироган не може да бъде записан на грамофон, Комран-чи“ — летеше в обратна посока Дозиюш, „Играта, моята игра…“ — хрипкаво умираше Лоттикс, „Нищо, всички сме бледи пред Същността“ — отговаряше Дилетиле и обнадеждено обръщаше другото си лице…

Човекът на стола.

Ломит.

Президент-стратегът, на когото служеше Ломит и когото Баюн за пръв път нарече хитър мръсник.

Баюн излезе в коридора. Отиде до гишето. Съобщиха му, че ще бъде приет. Дадоха му пропуск. Измина необходимия брой коридори и стълби (пътят тук все пак беше по-кратък, отколкото в Храма). Влезе в кабинета при Лан Фартат.

— Седнете, аналитик-стратег — учтиво каза Лан Фартат.

Баюн седна. Очакваното предписано раздвоение сега беше някак по-бледо. Нищо чудно. Този път бившият пилот не се бореше със себе си. Доброволно, с пълно съгласие, той отстъпи пътя на Предписанието.

— Прощавайте, че идвам с такова закъснение, господин консултант.

— Без титли, господин Баюн, и дори, бих предложил, без „господин“. Действително, очаквах ви по-рано. Надявах се, че ще дойдете още сутринта.

— Засега ще запазя учтивата форма, господин конс… извинете, господин Фартат. А що се отнася до идването ми, държах първо да се наспя. Съгласете се, че когато човек е пътувал цяла нощ с влак, а преди това три денонощия с подводница… Това ви е известно навярно. И не само това, нали?