Дан Симънс - Кухият човек

Две седалки зад него пътуваха млад моряк, Бърк Стимънс, и Алис Джийн Дърниц — сержант от женския военновъздушен корпус. Не бяха се срещали, преди да се качат на автобуса в Орландо, но бързо се сприятеляваха, че и нещо повече. Не бяха спали много през последните седем часа; бяха споделили един с друг повече неща за живота си, отколкото с настоящите или бившите си партньори. Бърк току-що бе излежал четиринайсетмесечна присъда за нападение с нож срещу своя сержант. Бе заменил оставащите му четири месеца от присъдата срещу дисциплинарно уволнение от флота и сега пътуваше за Форт Уърт, където живееха жена му, Дебра Ан, и двете им деца. Той обаче не каза на Алис Джийн за Дебра Ан.

На сержант Дърниц й оставаха два месеца до края на образцовата й служба във Военновъздушните сили, по-голямата част от които прекарваше в отпуска. Бе се омъжвала два пъти — втория път за брата на бившия си съпруг. Бе се развела с единия — Уорън Бил, а втория — Уилям Ърл — бе загубила четири месеца преди това: бе загинал в мустанга си, когато колата изхвърчала от пътя в планините на Тенеси със скорост осемдесет и пет мили в час. Алис Джийн не бе опечалена много. Бяха се разделили с брат номер две почти година преди катастрофата. Не каза на Бърк нито за Уорън Бил, нито за Уилям Ърл.

Между Бърк и Алис Джийн бавно, но сигурно — още от Грейнсвил — се настаняваше интимността, и някъде около Лейк сити, точно преди кръстовището на шосе 75 и 10, те престанаха да си разказват казармени истории и пристъпиха към по-сериозни неща. Като отминаха Лейк сити, Алис Джийн се престори на заспала и невинно опря глава върху рамото на Бърк, а той преметна ръка около нейните рамене, като остави дланта си „случайно“ да се плъзне върху лявата й гърда.

Като наближиха предградията на Талахаси и двамата вече дишаха учестено; ръката на Бърк се намираше под блузата й, а нейната — в скута на Бърк, под якето, с което той бе загърнал и себе си, и нея. Тя току-що бе разкопчала ципа на панталоните му, когато шофьорът обяви почивка.

Бремън се приготви да я прекара в мъничката автогара, вместо да става свидетел на следващия стадий от изнервящата им и мъчителна любовна игра, но за щастие Бърк прошепна нещо в ухото на Алис Джийн и те слязоха от автобуса. Бърк доста непохватно държеше якето си отпред. Бяха замислили да се уединят в някой склад, а ако това се окажеше невъзможно — в дамската тоалетна.

Опита да подремне като останалите в автобуса пътници, но любовните напъни на Бърк и Алис — в крайна сметка бяха избрали дамската тоалетна — не му даваха мира дори от разстояние. Съвкуплението им бе жалко и краткотрайно, също като верността към настоящите и предишните им партньори.

Когато наближиха Пенсакола, бе почти десет часа и всички вече бяха будни; звуците по шосето бяха придобили нов тембър. Тежки буреносни облаци се събираха на запад — посоката, в която пътуваха, — но наситената, ниска светлина откъм изток обагряше полето от двете им страни в ярки цветове и караше сянката на автобуса да се плъзга пред него. Бученето на мисловните потоци заглушаваше свистенето на гумите по асфалта.

От другата страна на пътеката, три реда седалки пред Бремън, седяха мъж и жена от Мисури. Доколкото бе разбрал, имената им бяха Дони и Дона. Той бе доста напреднал в пиенето, а тя — в бременността. Бяха по на двайсетина години, макар че като я гледаше през седалките — и от време през очите на Дони — Дона изглеждаше поне на петдесет. Не бяха женени, въпреки че Дона смяташе четиригодишното им съжителство за неофициален брак. Дони обаче не мислеше така.

Двойката пътуваше из страната вече седемнайсет дни, избирайки място за раждането на бебето, където ще получат най-голяма социална помощ. От Сейнт Луис се бяха озовали на изток, в Кълъмбъс, Охайо, следвайки съвета на един приятел от Мисури; бяха открили, че Кълъмбъс не е по-щедър от Сейнт Луис в социалната си политика, след което се бяха впуснали в безкрайни пътувания с автобус — плащайки с взетата на заем кредитна карта на съпруга на сестрата на Дона — от Кълъмбъс до Питсбърг, от Питсбъргдо Вашингтон, окръг Колумбия, където останаха потресени от скъперничеството на институциите спрямо достойните граждани на страната; оттам отидоха в Хънтсвил, защото бяха чели в „Нашънъл инкуайърър“, че Хънтсвил е един от десетте най-щедри градове в Америка.

В Хънтсвил бе ужасно. В болницата ги уведомиха, че могат да приемат Дона само по спешност или срещу предварително представено доказателство за платежоспособност. Порядъчно пийнал, Дони я помъкна навън, размахвайки юмрук и сипейки ругатни по адрес на всички лекари, началници и сестри, без да щади дори пациентите, които ги гледаха ококорено от инвалидните си колички.