Дан Симънс - Кухият човек

Пътуването до Орландо бе тягостно, тъй като кредитната карта вече се изчерпваше, а Дона твърдеше, че определено е започнала да усеща контракции. Но Дони никога не бе ходил в Уолт Дисни Уърлд, и понеже бяха близо, реши да се отбият, пък каквото ще да става.

Картата на шурея Дики им стигна колкото да посетят Вълшебното царство, и от пиянските спомени на Дони Бремън разбра, че са били там, когато е бягал от Вани Фучи. Светът е малък. Той притисна силно бузата и слепоочието си към стъклото, за да прогони и попречи на тези нови вълни от чужди мисли да нахлуят в изтормозеното му съзнание.

Но не успя.

Дони не можа да се позабавлява както трябва във Вълшебното царство, макар цял живот да бе мечтал да го посети, понеже проклетата Дона отказа да го придружи на влакчетата. Развали всичкото му удоволствие — стоеше там като тъпа крава, бременна с две телета, и му махаше, докато той шеметно се носеше по Космическата планина и Мократа планина и обикаляше всичките забавни места. Беше му казала, че водата й е изтекла един час след като се влезли в парка, но Дони си знаеше, че лъже, просто от яд.

Бе настояла вечерта да отидат в Орландо, защото вече имала силни болки, но Дони я остави да седи пред телевизора в чакалнята на автогарата, а той се зае да се обажда от телефонните автомати на всички болници подред. Тук искаха даже повече пари отколкото в Хънтсвил, Атланта или Сейнт Луис.

Последната сума от кредитната карта на Дики отиде за билети от Орландо до Оклахома сити. Някакъв беззъб дядка, който седеше до телефоните в чакалнята и бе чул как Дони ядосано крещи в слушалката, го бе посъветвал да пробват в Оклахома сити.

— Само там в тая шибана страна можеш да родиш безплатно — изломоти дядката и се ухили с оголените си венци. — Двете ми сестри и една от жените ми родиха там. Ония там болници в Оклахома го пишат за сметка на „Социални грижи“ и не ти взимат и петак.

И сега пътуваха за Хюстън с билети за прекачване до Форт Уърт и Оклахома сити. Дона скимтеше, твърдейки, че болките са вече през няколко минути, но колкото по-често Дони надигаше шишето, толкова повече се убеждаваше, че тя лъже, за да му развали пътуването.

Дона обаче не лъжеше.

Бремън чувствуваше болките й като свои собствени. Бе засякъл интервала между контракциите по часовника си и виждаше, че от почти седем минути в Талахаси той се е съкратил на по-малко от две, когато пресякоха границата на щата Алабама. Дона хленчеше и ругаеше в тъмното, вкопчила се в ръкава на Дони, но той я отблъскваше с досада. Беше потънал в разговор с човека от другата страна на пътеката — Мередит Соломън, същия беззъб дядка, който ги бе посъветвал да тръгнат за Оклахома сити. Дони го бе черпил от своята бутилка до Гейнсвил, а оттам нататък Мередит Соломън започна да му подава своето шише с някакво доста по-силно питие.

Малко преди тунела към Мобайл Дона бе изкрещяла достатъчно високо, за да я чуе целият автобус:

— Проклет да си, Дони Акли, ако ме оставиш да родя детето ти тук в тоя автобус! Поне ми дай една глътка от туй, дето го смучете с оня беззъб дядка!

Дони я накара да млъкне, защото знаеше, че ако шофьорът чуе за пиенето, като нищо може да ги изхвърли от автобуса, извини се на Мередит Соломън и й даде да отпие доста от шишето. Невероятно, но контракциите се поразредиха. Дона заспа; замъгленото й съзнание започна да се издига и спуска по вълните на спазмите, които преминаваха по тялото й през следващите няколко часа.

Дони продължи да се извинява на Мередит Соломън, обаче дядката се ухили отново с беззъбата си уста, бръкна в мръсната си войнишка торба и измъкна друго шише без етикет, пълно догоре с огнена вода.

Дони и Мередит отпиха подред от изгарящата течност и поведоха нов разговор за това коя е най-гадната смърт.

Мередит Соломън бе убеден, че най-жестоко е да пукнеш затрупан в пещера или мина. И особено ако не умреш веднага, а останеш жив погребан там да чакаш в студа, влагата и мрака на една миля под земята, докато миньорската лампа на каската ти угасне и въздухът започне да свършва… Той, Мередит Соломън, ги знае тия работи, щото още от момче се е трепал из дълбоките мини на Западна Виржиния дълго преди Дони да се е бил родил. Баща му е загинал в мините, също и брат му Тъкър, а и зет му Филип П. Арджънт. Мередит каза, че било ужасно жалко за баща му и брат му Тъкър, но че никоя мина не е послужила на човечеството по-добре от онази, дето отнела живота на долния, цапнат в устата и нечестен Филип П. Арджънт през 1972 г. Колкото до шейсет и осемгодишния Мередит Соломън, той е бил затрупван на три пъти и два пъти е ставал жертва на избухнал минен газ, но всеки път са го отървавали. И всеки път се кълнял, че кракът му повече никога няма да стъпи в мина, че никой не може да го накара отново да слезе долу. Дори жените му — сменил четири, една след друга, нали разбираш, дори и младите не издържат дълго там, в Западна Виржиния — измрели от пневмония или при раждане и от какво ли не… та дори жените му и роднините му… истинските роднини, а не негодници като Филип П… нито даже собствените му деца — и порасналите, и още пеленачетата — не можели да го накарат да слезе долу.