Дан Симънс - Кухият човек

Вали. Къмпингът е малък и претъпкан; единственото свободно място е в близост до клозета. Джереми опъва найлоновата двайсет и четиридоларова палатка под дъжда, после отива до скарата, за да види как Гейл се справя с приготвянето на вечерята. Тя е опънала пончото си над малкото набързо събрани съчки, за да предпази огъня от дъжда; огънят обаче не се отличава много от пламъка на запален вестник, а и пуши обилно, защото дървата са мокри.

— Трябваше да хапнем в Онионта — казва Джереми, поглеждайки към изливащия се порой.

Още няма осем, но дневната светлина едва се процежда през сивите облаци. Дъждът обаче не обезкуражава комарите, които бръмчат и ги хапят под импровизирания навес. Джереми раздухва огъня, а Гейл пъди комарите.

Предпочитат да пируват с попритоплените сандвичи с подгизнал хляб, коленичили вътре край входа на палатката, отколкото да се признаят за победени и да се оттеглят в сравнително по-големия разкош, който предлага колата.

— Така и така не съм гладна — излъгва Гейл. Бремън разбира, че тя лъже, а Гейл разбира, че той го знае.

Той също така разбира, че тя иска да се любят.

Към девет часа са вече в спалните си чували, но точно тогава дъждът решава да спре и лагеруващите от двете им страни изпълзяват от палатките си, надуват транзисторите до дупка и се заемат да си приготвят късна вечеря. Миризмата на печена на дървени въглища пържола прониква при Джереми и Гейл в кулминацията на любовната им игра, която отива по дяволите, и двамата започват да се кикотят.

Джереми допира буза до корема на Гейл и прошепва:

— Дали няма да ни дадат да хапнем, ако кажем, че сме младоженци?

Гладни младоженци. Гейл прокарва пръсти през косата му.

Джереми целува нежната извивка при слабините й. Е, никой не е умрял от малко гладуване.

Гейл се засмива, после млъква и си поема дълбоко въздух. Дъждът отново затрополява по палатката, лек, но упорит, прогонвайки насекомите, шума и апетитните миризми. За известно време няма нищо друго във Вселената, освен тялото на Гейл и тялото на Джереми… после едно-единствено тяло, непринадлежащо изцяло на никой от двамата.

Правели са любов и преди — още първата вечер след събирането у Чък Гилпън, — но любовта всеки път е чудесна и странна, и тази нощ под дъжда в палатката Джереми губи представа за себе си, Гейл също губи представа за себе си и мислите им се вплитат и сливат така, както и телата им. Остават изгубени един в друг цяла вечност, после Джереми започва да чувства разцъфващия оргазъм на Гейл и го изживява като свой, докато Гейл се въздига върху вълната на неговия приближаващ връх, толкова различен от земетръсната вътрешна сила на нейния, но изживян и от нея. Достигат го едновременно и за миг Гейл има усещането, че тялото й се е сгушило в неговото, а той — в съзнанието й; ръцете и краката й дълго не го пускат.

Когато се разделят и претъркулват върху смачканите спални чували, въздухът в палатката е натежал от влагата на дишането и напрежението им. Навън е вече тъмно; Гейл отгръща входното платнище и те изпълзяват до кръста под ситния ръмеж, който нежно гали лицата и гърдите им, вдишват прохладния въздух и отварят уста, за да пият от небесната влага.

Сега не четат мислите си и не е нужно да се търсят. Всеки е другият и долавя всяка мисъл и усещане веднага щом възникнат у нея или него. Не, това не е съвсем точно: за известно време няма „тя“ или „той“; съзнанието за различните полове се завръща постепенно, като утринен прилив, който се отдръпва бавно, за да остави след себе си доскоро скрити в пясъка предмети.

Освежени от дъжда, те се прибират вътре, избърсват се с дебели кърпи и се сгушват под гъшия пух. Ръката на Джереми си намира удобно място върху малката вдлъбнатина на гърба на Гейл, а нейната — на рамото му. Ръката му сякаш винаги е стояла там.

Телата им са създадени едно за друго.

На другия ден обядват в Ютика и отново поемат на север, към планината. В Олд Фордж наемат кану и гребат нагоре по реката през веригата от езера, за която е чел Джереми. Бреговете им са по-застроени, отколкото си е представял той, и от къщите долита съскането и пукането на мисловните потоци, но те откриват усамотени острови с пясъчни ивици досами водата, където прекарват три дни в гребане и мъкнене на лодките по сушата, докато двудневна дъждовна буря и две и половина мили пренасяне на канутата ги прогонват от Дългото езеро на петия ден.

Гейл и Джереми намират уличен телефон и се връщат в Олд Фордж с брадатия млад мъж от кантората за наемане на лодки. Сядат отново в разбрицания фолксваген и навлизат още по-навътре в планината, изминавайки широкия завой през Сейрънък лейк надолу до село Кийн Вали. Там Джереми купува туристически пътеводител, мятат раниците на гръб за пръв път и се отправят през горите към някакво място, наречено Голямата пързалка.