Макар да взел богата плячка от десетки градове, Ахил поискал буквално царски откуп за Еетионовата царица, майката на Андромаха. И я получил. По онова време Илион още бил богат и можел да се пазари с нашествениците.
Майката на Андромаха се завърнала в пустите зали на двореца си в Киликия и там, както Хекторовата съпруга често разказваше за злочестата си съдба, „Артемида със лък я срази във двореца ни бащин“.
Е, в известен смисъл.
Артемида, щерка на Зевс и Лета и сестра на Аполон, е богиня на лова — вчера я видях на Олимп — обаче е и покровителка на родилките. По някое време в „Илиада“ разяреният Аполон се разкрещява на сестра си пред баща им Зевс, че гръмовержецът я оставял да убива родилки.
Майката на Андромаха умряла девет месеца след като била взета в плен от Ахил в деня, в който бил убит Еетион. Умряла, докато раждала детето на убиеца на съпруга си.
Хайде сега ми кажете, че не курвенската богиня Ирония управлява света.
Андромаха и бебето не си бяха вкъщи. Хектор тичешком обиколи стаите, а ние, четиримата копиеносци, останахме да пазим входа, без да се намесваме. Героят явно беше уплашен и видимо проявяваше по-силна тревога, отколкото го бях виждал да показва на бойното поле. Той се върна на прага и спря две влизащи слугини.
— Къде е Андромаха? Да не е отишла в храма на Атина с другите почтени троянки? Или е в дома на сестра ми? Или е на гости при съпругите на братята ми?
— Господарката отиде на крепостната стена, господарю, отвърна най-старата слугиня. — Всички троянки чуха за днешните ужасни сражения, за яростта на Диомед и злощастието на синовете на Илион. Жена ти отиде на голямата троянска кула да види какво става, да узнае дали нейният господари съпруг е жив. Тичаше като обезумяла, господарю, и дойката тичаше подире й с детето.
Едва успяхме да настигнем Хектор, който се втурна към Скейските порти. На една пряка от портата разбрах, че не бива да оставам с него. Това събитие, срещата на Хектор и Андромаха на крепостната стена, беше прекалено важно. Щяха да го наблюдават прекалено много богове. Музата можеше да е там и да ме причаква.
На неколкостотин метра от портите изостанах от подтичващите копиеносци и се смесих с навалицата на една странична уличка. Сенките вече се бяха сгъстили, захладняваше, но високите кули на Илион все още бяха осветени от залязващото червено слънце.
Избрах една от тях и се изкачих по витото вътрешно стълбище, все още в тялото на копиеносеца Долон.
Кулата беше построена като минаре — въпреки че до раждането на исляма оставаха хилядолетия — и аз бях сам на тесния кръгъл балкон. Слънцето блестеше в очите ми, обаче аз поляризирах зрителните си филтри и увеличих фокуса на божествените си контактни лещи, за да наблюдавам срещата на крепостната стена.
Андромаха се втурна по укреплението и се хвърли в обятията на съпруга си, който я вдигна и я завъртя във въздуха. Лъснатият му шлем отразяваше плътната привечерна светлина. Другите воини и съпруги се бяха отдръпнали, за да оставят своя вожд и жена му насаме. Наблизо остана само слугинята на Андромаха с едногодишното момченце на ръце.
Можех да подслушам разговора им с тазерния си микрофон, обаче предпочетох само да ги гледам, да виждам как се движат устните им, да изучавам израженията им. След облекчението да види съпруга си жив и невредим Андромаха се намръщи и заговори бързо и настойчиво. От Омировия разказ в общи линии си спомнях какво казваше — преразказ на неволите си, на самотата й след убийството на баща й и братята й. Всъщност даже можех да прочета по устните й някои нейни думи:
— Хекторе, ти си ми всичко, и татко, и майка почтена, ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща! Хайде смили се сега и не ме напущай. Не се връщай в Илионското поле, та да не умреш там и тялото ти да не бъде замъкнато зад колесница ахейска, дорде плътта ти изтлее от костите. Остани тук! Сражавай се тук . Защитавай града ни като се сражаваш от укрепленията.
— Не мога — отвърна Хектор и шлемът му проблесна, когато бавно поклати глава.
— Можеш — видях да възразява Андромаха със сгърчено от любов и страх лице. — Трябва . Задръж войската си при оная смокиня… виждаш ли я? Там нашият любим Илион е най-уязвим за тяхното настъпление. Трижди вече аргивците я нападаха там с надеждата да превземат града ни, трижди ги повеждаха най-храбрите им воини — двамата Аяксовци, Големият и Малкият, Идоменей и страховитият Диомед. Може би прорицател ги насочва към слабото ни място. Сражавай се тук , съпруже! Защитавай ни тук !
Читать дальше