Дан Симънс - Илион

Здесь есть возможность читать онлайн «Дан Симънс - Илион» весь текст электронной книги совершенно бесплатно (целиком полную версию без сокращений). В некоторых случаях можно слушать аудио, скачать через торрент в формате fb2 и присутствует краткое содержание. Жанр: Классическая проза, на болгарском языке. Описание произведения, (предисловие) а так же отзывы посетителей доступны на портале библиотеки ЛибКат.

Илион: краткое содержание, описание и аннотация

Предлагаем к чтению аннотацию, описание, краткое содержание или предисловие (зависит от того, что написал сам автор книги «Илион»). Если вы не нашли необходимую информацию о книге — напишите в комментариях, мы постараемся отыскать её.

Титаничните събития в кървавото Илионско поле служат само за забавление на Земята, коренно променена след заминаването на постчовеците преди векове. Сцените на ненадминати геройства и безподобна сеч доставят липсващото вълнение на човешкия живот, лишен от смелост, борба, труд и цел. Ала това „елойско“ съществувание не е достатъчно за Харман, мъж в последната година от последната си двайсетилетка. Той е „авантюрист“, нещо изключително рядко за постмодерните хора, и възнамерява да напусне границите на своя свят преди да изтече отреденото му време в търсене на изгубеното минало, фаталната истина и спасение от неизбежния „последен факс“.

Илион — читать онлайн бесплатно полную книгу (весь текст) целиком

Ниже представлен текст книги, разбитый по страницам. Система сохранения места последней прочитанной страницы, позволяет с удобством читать онлайн бесплатно книгу «Илион», без необходимости каждый раз заново искать на чём Вы остановились. Поставьте закладку, и сможете в любой момент перейти на страницу, на которой закончили чтение.

Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Макар да взел богата плячка от десетки градове, Ахил поискал буквално царски откуп за Еетионовата царица, майката на Андромаха. И я получил. По онова време Илион още бил богат и можел да се пазари с нашествениците.

Майката на Андромаха се завърнала в пустите зали на двореца си в Киликия и там, както Хекторовата съпруга често разказваше за злочестата си съдба, „Артемида със лък я срази във двореца ни бащин“.

Е, в известен смисъл.

Артемида, щерка на Зевс и Лета и сестра на Аполон, е богиня на лова — вчера я видях на Олимп — обаче е и покровителка на родилките. По някое време в „Илиада“ разяреният Аполон се разкрещява на сестра си пред баща им Зевс, че гръмовержецът я оставял да убива родилки.

Майката на Андромаха умряла девет месеца след като била взета в плен от Ахил в деня, в който бил убит Еетион. Умряла, докато раждала детето на убиеца на съпруга си.

Хайде сега ми кажете, че не курвенската богиня Ирония управлява света.

Андромаха и бебето не си бяха вкъщи. Хектор тичешком обиколи стаите, а ние, четиримата копиеносци, останахме да пазим входа, без да се намесваме. Героят явно беше уплашен и видимо проявяваше по-силна тревога, отколкото го бях виждал да показва на бойното поле. Той се върна на прага и спря две влизащи слугини.

— Къде е Андромаха? Да не е отишла в храма на Атина с другите почтени троянки? Или е в дома на сестра ми? Или е на гости при съпругите на братята ми?

— Господарката отиде на крепостната стена, господарю, отвърна най-старата слугиня. — Всички троянки чуха за днешните ужасни сражения, за яростта на Диомед и злощастието на синовете на Илион. Жена ти отиде на голямата троянска кула да види какво става, да узнае дали нейният господари съпруг е жив. Тичаше като обезумяла, господарю, и дойката тичаше подире й с детето.

Едва успяхме да настигнем Хектор, който се втурна към Скейските порти. На една пряка от портата разбрах, че не бива да оставам с него. Това събитие, срещата на Хектор и Андромаха на крепостната стена, беше прекалено важно. Щяха да го наблюдават прекалено много богове. Музата можеше да е там и да ме причаква.

На неколкостотин метра от портите изостанах от подтичващите копиеносци и се смесих с навалицата на една странична уличка. Сенките вече се бяха сгъстили, захладняваше, но високите кули на Илион все още бяха осветени от залязващото червено слънце.

Избрах една от тях и се изкачих по витото вътрешно стълбище, все още в тялото на копиеносеца Долон.

Кулата беше построена като минаре — въпреки че до раждането на исляма оставаха хилядолетия — и аз бях сам на тесния кръгъл балкон. Слънцето блестеше в очите ми, обаче аз поляризирах зрителните си филтри и увеличих фокуса на божествените си контактни лещи, за да наблюдавам срещата на крепостната стена.

Андромаха се втурна по укреплението и се хвърли в обятията на съпруга си, който я вдигна и я завъртя във въздуха. Лъснатият му шлем отразяваше плътната привечерна светлина. Другите воини и съпруги се бяха отдръпнали, за да оставят своя вожд и жена му насаме. Наблизо остана само слугинята на Андромаха с едногодишното момченце на ръце.

Можех да подслушам разговора им с тазерния си микрофон, обаче предпочетох само да ги гледам, да виждам как се движат устните им, да изучавам израженията им. След облекчението да види съпруга си жив и невредим Андромаха се намръщи и заговори бързо и настойчиво. От Омировия разказ в общи линии си спомнях какво казваше — преразказ на неволите си, на самотата й след убийството на баща й и братята й. Всъщност даже можех да прочета по устните й някои нейни думи:

— Хекторе, ти си ми всичко, и татко, и майка почтена, ти си ми брат и съпруг неразделен във възраст цветуща! Хайде смили се сега и не ме напущай. Не се връщай в Илионското поле, та да не умреш там и тялото ти да не бъде замъкнато зад колесница ахейска, дорде плътта ти изтлее от костите. Остани тук! Сражавай се тук . Защитавай града ни като се сражаваш от укрепленията.

— Не мога — отвърна Хектор и шлемът му проблесна, когато бавно поклати глава.

Можеш — видях да възразява Андромаха със сгърчено от любов и страх лице. — Трябва . Задръж войската си при оная смокиня… виждаш ли я? Там нашият любим Илион е най-уязвим за тяхното настъпление. Трижди вече аргивците я нападаха там с надеждата да превземат града ни, трижди ги повеждаха най-храбрите им воини — двамата Аяксовци, Големият и Малкият, Идоменей и страховитият Диомед. Може би прорицател ги насочва към слабото ни място. Сражавай се тук , съпруже! Защитавай ни тук !

Читать дальше
Тёмная тема
Сбросить

Интервал:

Закладка:

Сделать

Похожие книги на «Илион»

Представляем Вашему вниманию похожие книги на «Илион» списком для выбора. Мы отобрали схожую по названию и смыслу литературу в надежде предоставить читателям больше вариантов отыскать новые, интересные, ещё непрочитанные произведения.


libcat.ru: книга без обложки
Дан Симънс
Дан Симънс - Олимп
Дан Симънс
Дан Симънс - Кухият човек
Дан Симънс
Дан Симънс - Куфарът
Дан Симънс
Дан Симънс - Ужас
Дан Симънс
Дан Симънс - Петата купа
Дан Симънс
libcat.ru: книга без обложки
Игорь Ткаченко
Дэн Симмонс - Илион
Дэн Симмонс
Отзывы о книге «Илион»

Обсуждение, отзывы о книге «Илион» и просто собственные мнения читателей. Оставьте ваши комментарии, напишите, что Вы думаете о произведении, его смысле или главных героях. Укажите что конкретно понравилось, а что нет, и почему Вы так считаете.

x