Дан Симънс - Илион

Манмът беше работил в тази подводница повече от един земен век и знаеше, че е издръжлива. Със съответната подготовка можеше да понесе налягане от много метрични тонове на квадратен сантиметър и натиска на ускорението в енергийната тръба от 3000 g, ала яката малка подводница бе толкова здрава, колкото най-слабата й част, а енергийната тежест на атаката в марсианска орбита беше надхвърлила този толеранс.

По корпуса имаше пукнатини и непоправимо обгорели места. В момента се бяха забили с носа надолу в над три метра тиня и твърдо морско дъно и само няколко метра от кърмата стърчаха над тинята. Корпусът беше огънат, люковете на трюма бяха изкривени и не можеха да се отворят, десет от осемнайсетте баластни резервоара бяха пробити. Вътрешният коридор между контролната кабина на Манмът и трюма бе наводнен и частично разрушен. Почти целият стелт материал беше изгорял, наред с всички външни сензори. Три от четирите сонарни антени бяха извън строя и четвъртата можеше да праща сигнал единствено напред. Работеше само един от четирите двигателя и маневрените дюзи бяха унищожени.

Още по-голям проблем представляваха щетите, нанесени на корабните енергийни системи: главният реактор беше повреден от токов удар по време на атаката и работеше с осем процента от капацитета си. Клетките работеха с резервна енергия. Това бе достатъчно за животоподдържащия минимум, но хранителният преобразувател беше непоправимо повреден и имаха вода само за няколко дни.

И накрая, кислородният преобразувател не работеше. Горивните клетки не произвеждаха въздух. Много преди водата и храната им да свършат, Манмът и Орфу щяха да останат без кислород. Европейският меровек имаше вътрешни източници на въздух, ала само за един-два з-дни. Можеше да се надява само, че тъй като Орфу месеци наред работеше в космоса, нещо толкова дребно като липсата на кислород няма да му навреди. Реши да попита йониеца за това по-късно.

Съобщения за повреди се получиха и от оцелелите ИИ системи. Ако прекараше поне един месец на ледения док в „Конамара Хаос“, обслужвана от десетки ремонтни моравеки, „Смуглата дама“ можеше да бъде спасена. Иначе дните й, независимо дали се измерваха в марсиански слънца, земни дни, или европейски седмици, бяха преброени.

Манмът установи връзка с умълчалия се Орфу по кабелния канал — боеше се, че приятелят му ще престане да съществува съвсем ненадейно, — представи му положението в положителна светлина и изстреля перископен буй. Буят се изстрелваше от онази част на кърмата, която все още се намираше над тинята, и работеше.

Самото устройство бе по-малко от дланта на Манмът. Разполагаше с различни видео и инфосензори. Заприижда информация.

— Добра новина — съобщи европейският меровек.

— Консорциумът на Петте луни е пратил спасителна експедиция — избуботи Орфу.

— Не чак толкова добра. — Вместо да свали невизуалните данни, Манмът ги обобщи, за да накара приятеля си да слуша и разговаря. — Буят работи. Нещо повече, комуниканционните и навигационните сателити, които Корос Трети и Ри По спуснаха в орбита, още са там. Питам се защо… онези които ни нападнаха… не са ги унищожили.

— Ние бяхме нападнати от старозаветен бог и неговото гадже — отвърна Орфу. — Те може да не благоволяват да обръщат внимание на комуникационни сателити.

— Мисля, че повече приличаха на гръцки, отколкото на старозаветни божества — възрази Манмът. — Искаш ли да чуеш данните, които получавам в момента?

— Естествено.

— Според навигационния сателит се намираме в южните краища на Хризе Планиция, част от северния океан, само на около триста и четирийсет километра от брега на Ксанте Тера. Имаме късмет. Тази част от Ацидалия и Хризе е като грамаден залив. Ако траекторията ни беше неколкостотин километра на запад, щяхме да паднем върху хълмовете на Темпе Тера. На същото разстояние на изток е Арабия Тера. Още няколко секунди полет на юг над планините на Ксанте Тера и…

— Щяхме да сме частици от горните пластове на атмосферата — довърши Орфу.

— Точно така — потвърди Манмът. — Но ако успеем да измъкнем „Смуглата дама“, можем да влезем направо в делтата на Валес Маринерис, ако се наложи.

— Вие с Корос трябваше да кацнете в другото полукълбо отбеляза йониецът. — На север от Монс Олимпус. Задачата ви беше да проведете разузнаване и да доставите това устройство в трюма на Олимп. Не ме убеждавай, че подводницата е в достатъчно добро състояние, за да ни пренесе около полуостров Темпе Тера…