Дан Симънс - Илион

Ри По не се смееше. Явно изчисляваше.

— Такова изстрелване с ножица ни дава начална скорост близо две десети от скоростта на светлината и даже след рязкото забавяне при навлизане в магнитното поле ще имаме скорост на приближаване от около една хилядна от скоростта на светлината — над триста километра в секунда. Бързо ще стигнем до Марс, даже когато е от другата страна на Слънцето, като в момента. Но някой мислил ли е как ще намалим скоростта, когато стигнем там?

— Да — вече по-сериозно отвърна Орфу от Йо. — Мислили сме за това.

Дори след трийсет юпитерски години съществувание Манмът нямаше с кого да се сбогува на Европа. Неговият научен партньор Урцвайл беше унищожен в един затварящ се канал край кратера Пуил преди осемнайсет ю-години и оттогава Манмът не се бе сближавал с друго разумно същество.

Шестнайсет часа след заседанието база „Конамара Хаос“ поиска орбитални буксири, които да изтеглят „Смуглата дама“ от открит канал и да я извадят в орбита, където вакуумни моравеки под ръководството на Орфу от Йо вкараха подводницата в очакващия ги космически кораб и оставиха древните интерлунарни влекачи да го спуснат към Йо. Манмът и другите трима моравеки от експедицията накратко обсъдиха въпроса дали да дадат име на кораба, ала въображението им изневери, моментът отмина и оттогава нататък го наричаха просто „кораба“.

Подобно на повечето космически кораби, построени от моравеките през хилядите години след началото на полетите в космоса, той съвсем не бе изящен, поне според класическите представи. Дългият му сто и петнайсет метра корпус се състоеше главно от бъкивъглеродни греди, модулни ниши, увити с набръчкана антирадиационна тъкан, полуавтономни разузнавателни сонди, десетки антени, сензори и кабели. Този кораб много се различаваше от машините в системата на Юпитер, на първо място заради лъскавото двуполюсно магнитно ядро и ярките външни дефлектори. В тромавия му нос бяха монтирани четири ядрени камбани и петте рога на витлото на Матлоф/Фенъли. В десетметровата издатина на кърмата беше сгънато боровото платно. Нито витлото, нито платното щяха да потрябват до намаляването на скоростта, а ядрените двигатели нямаха нищо общо с фазата на ускоряването.

Манмът стоеше във вече обвитата в гел „Смугла дама“, докато Корос III и Ри По пътуваха на шейсет метра разстояние в предния контролен модул, който бяха започнали да наричат „мостика“. Според плана Ри По трябваше да изпълнява всички навигационни задължения по време на стремглавия им полет, докато Корос III си оставаше титулярен командир на експедицията. Този план също предвиждаше ганимедецът да се прехвърли в подводницата на Манмът малко преди извадената от гела „Смугла дама“ да бъде спусната в марсианската атмосфера. Щом заплаваше в океаните на Марс, Манмът трябваше да изпълни ролята на таксиметров шофьор — да закара Корос III до мястото, което ганимедският командир избереше за шпионската си мисия. Корос бе свалил различни детайли от операцията, които нямаха отношение към Манмът.

„Все още ме интересува твоята теория за драматичното построение на сонетите, приятелю. Надявам се, че ще доживеем да анализираш по-голяма част от цикъла“.

„Ами Пруст?! — отвърна Манмът. — Защо Пруст, след като през цялото си съществувание си изучавал Шекспир?“

„Пруст може би е по-велик изследовател на времето, паметта и възприятието“ — поясни Орфу.

Манмът издаде статично пращене.

Очуканият йониец излъчи буботенето си по аудиоканала.

— Изгарям от нетърпение да те убедя, че и от двамата можеш да извлечеш удоволствие и поука, приятелю Манмът.

Съобщението от Корос III пристигна по общия канал: „Ако желаете, можете да увеличите широчината на видеоканалите — наближаваме плазмения пръстен на Йо“.

Манмът отвори всички видеосензори. Предпочиташе да наблюдава външните събития през обективите на Орфу от Йо, но в момента по-интересните картини се получаваха от предните камери на кораба, при това не непременно във видимия спектър на светлината.

Ускоряваха към грамадното, покрито с червени и жълти петна лице на Йо, като се приближаваха към луната изпод равнината на еклиптиката и се готвеха да минат над северния й полюс, преди да влетят в енергийната тръба между Йо и Юпитер.

По време на краткото пътуване от Европа Орфу и Ри По бяха свалили съответната информация за този район от пространството на Юпитер. Европеецът Манмът винаги се беше съсредоточавал главно върху звуковите и някои визуалносветлинни аспекти в черните океани, ала сега възприемаше Юпитеровата магнитосфера като шумно и оживено място. По декаметровите радиочестоти виждаше плътния плазмен пръстен на Йо и разположената под прав ъгъл спрямо него енергийна тръба, стигаща като широки рога до северния и южния полюс на Юпитер. Далеч от гиганта и неговите луни, извън магнитопаузата, Манмът усещаше турбулентността на главната ударна вълна, плискаща като могъщ бял прибой някакъв невидим риф, и долавяше йонното пращене на акустичните вълни след дългото им пътуване от Слънцето. От космоса на Юпитер самото Слънце се виждаше просто като много ярка звезда.