Дан Симънс - Илион

— Няма совалки. Няма данни за неутринни факсове между пръстените и Земята. Изчезнал е и конвойният мост за тежки материали между пръстените и Марс, наблюдаван едва преди двайсет юпитерски години, двеста и четирийсетина земни/постчовешки.

— Смяташ, че постчовеците ги няма, така ли? — попита Корос III. — Че някак са измрели или са се преселили?

— Известно ни е, че е настъпила сериозна промяна в употребата им на енергия — хронокластична, квантова и гравитационна — рече интеграторът. Той беше по-висок и малко по-хуманоиден от Манмът. Материалите на повърхностното му поле бяха яркожълти. Гласът му бе мек, спокоен, грижливо модулиран. — Сега вниманието ни се насочва към Марс.

Образът на четвъртата планета изпълни прозореца.

Интересите на Манмът към Марс в най-добрия случай бяха скромни и изображенията на планетата, с които разполагаше, датираха от Изгубената ера. Този свят нямаше нищо общо със снимките и холограмите от онази епоха.

Вместо ръждивочервена повърхност на този нов образ на Марс се виждаше синьо море, покриващо по-голямата част от северното полукълбо, в долината Валес Маринерис се точеше синя лента, широка много километри и водеща до океана. Голяма част от южното полукълбо оставаше червеникавокафява, но и там имаше големи зелени петна. Вулканите на Тарзис все още се нижеха в тъмна върволица от югозапад на североизток — от кратера на единия се издигаше дим, — но Монс Олимпус сега се извисяваше на двайсетина километра от грамаден залив в северния океан. Бели облаци се трупаха по осветената от слънцето половина на изображението, а някъде край котловината Хелас в тъмната половина блещукаха ярки светлини. Манмът различи ураган, съсредоточен на север от крайбрежието на Хризе Планиция.

— Тераформирали са го! — възкликна Манмът. — Постчовеците са тераформирали Марс.

— Кога? — попита Орфу от Йо. Никой галилеец не беше проявявал специален интерес към Марс — нито към който и да било от Вътрешните светове (освен в литературата си) — следователно това можеше да се е случило по всяко време през две хиляди и петстотинте земни години след разрива между моравеките и човечеството.

— През последните двеста години — отвърна Астейг/Че. — Може би през последния век и половина.

— Невъзможно — уверено и категорично заяви Корос III. Марс не може да е бил тераформиран за толкова кратък срок.

— Да, невъзможно е — съгласи се Астейг/Че. — Обаче е така.

— Значи постчовеците са се преселили там — рече Орфу Йо.

— Не смятаме така — отговори дребният Ри По. — Разделителната способност на наблюдателната ни техника за Марс е малко по-висока, отколкото за Земята. По крайбрежията например…

На прозореца се появи областта покрай полуострова на север от залива, в който се вливаха широките реки във Валес Маринерис — всъщност по-скоро дълго вътрешно море: преминаваха през провлака и стигаха до северния океан. Картината се уголеми. Целият бряг, където сушата се спускаше към морето — тук-там червени пустинни хълмове, иначе зелени и гъсто залесени равнини — бе осеян с черни точици. Картината се уголеми за последен път.

— Това… скулптури ли са? — попита Манмът.

— Според нас са каменни глави — отвърна Ри По. Образът се измести — сянката на една от размазаните фигури загатваше чело, нос и вирната брадичка.

— Това е смехотворно — заяви Корос III. — Тези глави от Великденския остров трябва да са милиони, за да опасват целия северен океан.

— Преброихме четири милиона двеста и три хиляди петстотин и девет — осведоми го Астейг/Че. — Но сметката не е пълна. Отбележете, че тази снимка е направена преди няколко месеца по време на най-голямото приближаване на Марс.

Безброй мъгливи миниатюрни фигури теглеха нещо, което можеше да е грамадна каменна глава върху валяци. Каменното лице гледаше към небето, тъмните му очи се взираха право в космическия телескоп. Мъничките фигури сякаш дърпаха главите с множество въжета, като египетски роби, помисли си Манмът, теглещи каменен блок за строеж на пирамида.

— Човешки работници ли? — попита Орфу. — Или роботи?

— Според нас нито едното — отвърна Ри По. — Ръстът не отговаря. И забележете цвета на фигурите според спектралния анализ.

— Зелен? — учуди се Манмът. Обичаше само литературните, а не житейските загадки. — Зелени роботи?

— Или непознат досега вид дребни зелени хуманоиди — сериозно прибави Астейг/Че.

Субзвуковият смях на Орфу от Йо отново избуботи.