Дан Симънс - Илион

— ЗЧ — гласно каза той.

„?“ — прати Манмът.

„Зелени човечета“ — отговори по общия канал Орфу от Йо и пак избуботи.

— Защо сме повикани тук? — попита Манмът интегратора. — Какво общо има тераформирането с нас?

Астейг/Че отново направи прозореца прозрачен. На привечерната светлина поясите на Юпитер и ледените равнини на Европа изглеждаха мътни след ярките сини и бели багри от вътрешността на системата.

— Пращаме група на Марс, за да проучи откритията ни и да ни докладва — отвърна той. — Избрахме вас. Имате право да откажете.

Четиримата запазиха мълчание по всички комуникационни спектри.

— Казвам да „докладва“, но не непременно да се „върне“ — продължи премиер-интеграторът. — Нямаме сигурен начин да ви върнем в системата на Юпитер. Моля, сигнализирайте, ако желаете да ви заменят с друг в тази мисия.

Четиримата отново отговориха с мълчание.

— Добре. След няколко минути ще свалите данните за експедицията, но първо искам да очертая основните моменти. Ще използваме подводницата на Манмът за реално разузнаване на планетата. Ри По и Орфу ще картографират от орбита, докато Манмът и Корос Трети ще се спуснат на повърхността. Особено ни интересува активността на и около Монс Олимпус, най-големия вулкан. Там е регистрирано необяснимо засилено квантово изместване. Манмът ще откара Корос Трети на сушата и нашият ганимедски приятел ще проведе разузнаване.

Манмът знаеше от записите си и прочетеното, че човеците от Изгубената ера са давали знак за предстоящо прекъсване чрез прокашляне. Така че издаде такъв звук.

— Извинете ме за глупостта, но как ще закараме „Смуглата дама“… моята подводница на Марс?

— Въпросът не е глупав — отвърна интеграторът. — Орфу от Йо?

Великанският брониран рак се размърда на дюзите си и насочи няколко черни обектива към Манмът.

— От векове не сме пращали нищо във вътрешността на системата. Старият начин за транспортиране ще отнеме половин юпитерска година. Решихме да използваме ножицата.

Ри По се раздвижи в нишата си върху плочата.

— Мислех, че ножицата се използва само за междузвездни проучвания.

— Консорциумът на Петте луни реши, че случаят има предимство — заяви Орфу от Йо.

— Предполагам, че ще ни дадете някакъв космически кораб — обади се Корос III. — Или ще ни изхвърлите в космоса един след друг голи, като пилета, изстреляни с требушет?

Субзвуковото буботене на Орфу разтърси плочата. Явно образът на Корос му допадаше.

Манмът трябваше да влезе в общата мрежа. „Требушет“ бе човешка обсадна машина от Изгубената ера и по-точно от техните цивилизации II ниво — отпреди парния двигател — механична, но много по-мощна от обикновения катапулт, способна да изстрелва грамадни камъни на повече от километър и половина разстояние.

— Ще ви дадем космически кораб — отвърна Астейг/Че. — Построен е така, че да стигне до Марс за няколко дни и да побира подводницата на Манмът. Освен това има специален модул, с който подводницата на Манмът, „Смуглата дама“, ще влезе в атмосферата.

— Да стигне до Марс за няколко дни — повтори Ри По. — Какви са делта-v факторите при напускане на енергийната тръба на Йо?

— Малко под три хиляди гравитации — отговори интеграторът. — Земни гравитация.

Манмът, който никога не се беше подлагал на гравитационно натоварване, по-голямо от европейското, което нямаше и една седма от земното, се опита да си представи двайсет и една хиляди по толкова. Не успя.

— По време на ускоряването корабът, включително „Смуглата дама“, ще бъде обвит в гел — продължи Орфу от Йо. — Ще ни е удобно като на електронни чипове в желатинова матрица. — Ставаше ясно, че Орфу е участвал в планирането на космическия кораб, а Ри По — в наблюдението на двете планети. Корос III сигурно предварително бе предупреден за ръководната си роля в тази експедиция. На Манмът му се струваше, че само той не е бил включен в подготовката на операцията, може би защото ролята му на капитан на „Смуглата дама“ в марсианските морета беше маловажна. Навярно, помисли си той, в края на краищата трябваше да се откаже.

„Пруст ли?“ — прати теснолъчев сигнал Манмът на едрия йониец.

„Жалко, че не отиваме на Земята, приятелю. Можехме да се отбием в Стратфорд на Ейвън. Да си купим сувенирни чаши“.

Старата им шега беше смешна и в този нов контекст. Манмът излъчи прилична имитация на тежкия смях на Орфу и в отговор огромният механизъм избуботи толкова силно, че другите четирима го чуха в плътния въздух.