Дан Симънс - Илион

— Не съм пророк — поправям я аз. — Вашето бъдеще просто е мое минало. Но виждаш Агамемнон като бик, защото ще бъде заколен като вол при завръщането си в Спарта.

— В собствения му дворец ли?

— Не — отвръщам й. Чувствам се като в пещта на устните изпити в Хамилтън Колидж, моята първа алма матер. — Агамемнон ще бъде убит в дома на Егист.

— От чия ръка? По чия воля? — упорства Касандра.

— На Клитемнестра.

— Защо, о, непророче?

— Защото е разгневена, задето Агамемнон е жертвал дъщеря им Ифигения.

Тя продължава да се взира в мен, ала леко кимва на другите жени, после пита саркастично:

— А какво сънуваш за мен и моето бъдеще, о, гадателю?

— Ти ще бъдеш жестоко изнасилена точно в тоя храм — осведомявам я аз.

Сякаш нито една от жените не диша. Чудя се дали не съм прекалил. Е, щом тая вещица иска истината, ще й я дам .

Касандра изглежда невъзмутима, даже доволна. Разбирам, че младата пророчица през по-голямата част от живота си е виждала това изнасилване. Никой не се е вслушвал в предупрежденията й. Сигурно е поне мъничко доволна да чуе, че някой потвърждава виденията й.

Ала гласът й изобщо не звучи доволно.

— Кой ще ме изнасили в този храм?

— Аякс.

— Малкият или Големият? — пита жената. Прилича на невротична, обаче е адски прелестна в уязвимостта си.

— Малкият — казвам аз. — Аякс Локрийски.

— А какво ще правя в този храм, човече, когато малият Аякс Локрийски ме насилва?

— Ще се опитваш да спасиш или скриеш паладиона. — Кимвам към статуята, която е само на три метра от мен.

— И ненаказан ли ще остане Малкият Аякс?

— Ще се удави на връщане — отговарям й. — Когато корабът му претърпи крушение. Повечето учени смятат, че това е знак за гнева на Атина.

— Защо Атина ще погуби Аякс Локрийски — от гняв за моето изнасилване или за да отмъсти за оскверняването на храма й? — пита Касандра.

— Не знам. Сигурно второто.

— Още кой ще бъде в храма, когато ме насилват?

Тук се замислям за миг.

— Одисей — отвръщам накрая и повишавам глас като студент, надяващ се, че отговорът му е верен.

— Кой друг освен Одисей, Лаертовия син, ще присъства моето оскверняване?

— Неоптолем.

— Ахиловият син ли? — презрително се намесва Теана. — Та той е деветгодишен и си е в Аргос.

— Не — възразявам аз. — Той е седемнайсетгодишен и е свиреп воин. След убийството на Ахил ще го повикат тук от Скирос и Неоптолем ще бъде с Одисей в търбуха на грамадния дървен кон.

— Какъв дървен кон? — обажда се Андромаха.

Обаче по разширените зеници на Елена, Херофила и Касандра разбирам, че тия жени са имали видения на коня.

— Неоптолем има ли друго име? — упорито продължава Касандра с гласа и настойчивостта на всеотдаен прокурор.

— Бъдещите поколения ще го запомнят като Пир. — Опитвам се да си спомня подробностите от схолиите и киклическите поети, от Прокловия коментър към химна „Към Афродита“ и от моя Пиндар. Отдавна не съм чел Пиндар. — След войната Неоптолем няма да отплава обратно за стария Ахилов дом на Скирос, а ще се засели в Молосия на западния бряг на острова, където по-късно царете ще го нарекат Пир и ще твърдят, че произлизат от него.

— Той ще извърши ли нещо друго в нощта, в която гърците превземат Троя?

Поглеждам своите троянски съдийки — Приамовата съпруга, Приамовата щерка, Скамандровата майка, жрицата на Атина, Сибила с паранормални способности. И после тая прокълната с пророчески дар жена-дете, и Елена, съпруга и на Менелай, и на Парис. Общо взето, предпочитам съдебни заседатели на О. Дж. Симпсън.

— Пир, сега известен като Неоптолем, ще убие цар Приам в храма на Зевс — казвам им. — Ще хвърли Скамандър от крепостната стена и ще разплиска мозъка на детето по скалите. И лично ще отведе Андромаха в робство. Вече ви го казах.

— И скоро ли ще настъпи тая нощ? — пита Касандра, без да обръща внимание на последните ми думи.

— Да.

— След месеци и години или след дни и седмици?

— След дни и седмици. — Опитвам се да пресметна след колко дни Ахил ще убие Хектор и Троя ще падне, ако и когато хронологията на „Илиада“ се възстанови. Скоро.

— А сега ни кажи — кажи ми, човече — каква ще е съдбата ми след насилването на Илион и Касандра — изсумтява пророчицата.

Колебая се. Устата ми пресъхва.

— Твоята съдба ли? — успявам да изрека.

— Моята съдба, човече от бъдещето — изсъсква русокосата хубавица. — Насилена или не, аз не мога да остана, след като отвлекат Андромаха в робство и гневният Менелай си върне знатната Елена. Какво ще стане с Касандра, човече?