Дан Симънс - Илион

— Донесе ли гребена, Хок-ън-бе-рииии, като доказателство за способността си да пътуваш до Олимп като боговете? — пита Хекуба.

— Нямах време да го търся — отвръщам. — Вместо него донесох това. — Подавам огледалото на най-близката жена, Лаодика, дъщерята на Хекуба.

— Украсата по сребърната дръжка и гръб на огледалото са като на гребена на богинята, обаче… — почва Елена.

И млъква, защото Лаодика ахва и едва не изпуска огледалото. Жрицата Теана успява да го хване, поглежда го, пребледнява и го подава на Андромаха. Хекторовата съпруга също поглежда в него и почервенява. Касандра го грабва от Андромаха, вдига го, зяпва в него и пак изкрещява.

Хекуба измъква огледалото от ръцете й и й се намръщва. Веднага усещам, че тия две жени не се обичат и си спомням защо — Касандра, на която Аполон е дал пророческа дарба, е съветвала цар Приам да убие при раждането бебето на Хекуба, Парис. Още от детството си тя е предвиждала катастрофата, до която довежда похищението на Елена и последвалата война. Според преданието обаче пророческата дарба на момичето е придружена от проклятието никой никога да не й вярва.

Сега Хекуба зяпва огледалото и ченето й увисва.

— Какво има? — питам аз. Нещо с огледалото явно не е наред.

Елена го взима от майката на Хектор и ми го подава.

— Виждаш ли, Хок-ън-бе-рииии?

Поглеждам в стъклото. Отражението ми е… странно. Там съм, обаче не съм аз. Брадичката ми е по-волева, носът ми — по-къс, очите ми — по-дръзки, скулите ми — по-високи, зъбите — по-бели…

— Това ли видяхте всички? — питам ги. — Своето идеализирано отражение?

— Да — потвърждава Елена. — Огледалото на Афродита показва само красота. Ние се видяхме като богини.

Не мога да си представя, че е възможно Елена да е по-красива, обаче кимвам и докосвам повърхността на огледалото. Не е стъкло. Мека е, еластична, по-скоро като течнокристален екран на лаптоп. Сигурно е точно това и в изпъкналия гръб може би има мощни микрочипове и видеопреобразяващи програми, обработващи алгоритми за симетрия, идеализирани пропорции и други елементи, схващани като човешка красота.

— Хок-ън-бе-рииии — казва Елена. — Позволи ми да ти представя другите две, които доведохме тук тая сутрин, за да преценят дали казваш истината. По-младата е Касандра, Приамовата щерка. По-възрастната е Херофила, „обичаната от Хера“, първата Сибила и жрица на Аполон Сминтей. Тъкмо Херофила разтълкува съня на Хекуба преди години.

— Какъв сън? — питам аз.

Изглежда, Хекуба не иска да погледне нито Херофила, нито Касандра.

— Когато бях бременна с второто си дете, Парис, сънувах, че раждам горяща главня, която подпалва целия Илион и го опожарява. И това дете се превърна във вилнееща Ериния, рожба на Кронос, според някои, щерка на Форкин, казват други, изчадие на Хадес и Персефона, твърдят трети, обаче всички признават, че най-вероятно е дъщеря на гибелната Нощ. Тая огнена Ериния нямаше криле, ала приличаше на Харпиите. Дъхът й вонеше на сяра. По очите й бяха полепнали отровни гурели. Гласът й беше като мучене на ужасен звяр. На пояса си носеше бич с ремъци, осеяни с медни шипове. В едната си ръка държеше факел, а в другата — змия, и неин дом беше подземното царство, и се беше родила, за да отмъсти за всички оскърбления срещу майки. Появата й се предизвестяваше от мъчителния лай на всички кучета в Илион.

— Леле — казвам. — Какъв сън само!

— Усетих, че Еринията е детето, което по-късно ще бъде наречено Парис — обажда се старата вещица Херофила. — Касандра също го видя и посъветва момчето да бъде убито в мига, в който излезе от утробата. — Жрицата стрелва Хекуба с изпепеляващ поглед. — Ала пренебрегнаха съвета ни.

Елена буквално застава между двете жени.

— Тук всички са имали видения на горящата Троя, Хок-ън-бе-рииии. Но не знаем кои наши видения се дължат само на страха ни за себе си, за децата и съпрузите ни, и кои са пророчества, пратени от боговете. Затова трябва да преценим сами. Касандра има няколко въпроса към теб.

Обръщам се и поглеждам пророчицата. Тя е руса и мършава като анорексичка, обаче някак си въпреки това е шеметно красива. Ноктите й са изгризани до кръв, пръстите й треперят. Не може да стои неподвижна. Очите й са зачервени като ноктите. Видът й ми напомня за снимките на разкошни старлетки в клиники за наркомани.

— Не съм те сънувала, слаби наглед човече — казва Касандра.

Не обръщам внимание на обидата.

— Но ще те попитам следното — продължава тя. — Веднъж сънувах цар Агамемнон и неговата царица Клитемнестра като грамадни царствени бик и крава. Какво ти говори тоя сън, о, пророче?