Дан Симънс - Илион

Тия думи ме карат да запремигвам. Нима са удар срещу Одисей хитроумен, известен на всички ахейци като човек, готов да извърти истината, стига това да отговаря на целите му? Възможно е, обаче Лаертовият син не реагира по никакъв начин, затова запазвам неутрално лицето на Феникс.

— Ще ти го кажа ясно — продължава Ахил. — Нима Агамемнон ще ме спечели, ще ме придума с всички тия… дарове ? — Героят произнася последната дума с отвращение. — Не. За нищо на света. Нито всички войски и вождове на ахейците ще ме убедят да се върна, тъй като тяхната благодарност е прекалено нищожна и закъсняла… Къде беше благодарността на ахейците през всички ония години, докато воювах с техните врагове, битка след битка, година след година в ярема, ежедневни сражения, без да им се вижда краят?

— Дванайсет града съсипах с корабите си, а пък по суша превзех единайсет, като оросих плодната почва на Троада с троянска кръв. И от всички тия градове заграбих огромни богатства, планини от плячка, върволици плачещи хубавици, и винаги съм давал най-ценното на Агамемнон — на тоя Атрид , който си стоеше спокойно на черните си кораби или се криеше далече зад войската. И той взимаше всичко… всичко, че и отгоре.

Замълча и ни огледа.

— А, да… понякога ви подхвърляше огризки, ала винаги е запазвал лъвския пай за себе си. На всички вас, верните, от които се нуждае, за да крепят властта му, той раздава и взима само от мен, включително робинята, която щеше да ми стане невеста. Е, майната му, майната им и на него, и на нея, свидни мои другари. Нека Агамемнон спи с Бризеида… стига още да може.

След като негодуванието му отново пламва, Ахил преминава на въпроса за причините мирмидонците, ахейците и аргивците изобщо да водят тая война.

— Заради Елена с нейната буйна и лъскава коса ли? — презрително пита той и продължава, че Менелай и брат му Агамемнон не са единствените мъже тук с липсващи съпруги, с което напомня на Одисей за собствената му жена Пенелопа, оставена сама през тия десет дълги години.

А аз си мисля за Елена, седнала в леглото, със спусната над раменете буйна лъскава коса, с бели на лунната светлина гърди.

Трудно ми е да внимавам в речта на Ахил, въпреки че е точно толкова великолепна и изненадваща, колкото съобщава Омир. Със своя кратък монолог Пелеевият син подкопава самия героичен кодекс, който го превръща в супергерой, кодекса на поведение, който го прави бог в очите на неговите воини и равните му.

Ахил казва, че няма желание да се бие със славния Хектор — нито да го убие, нито да умре от неговата ръка.

Ахил казва, че призори ще отведе хората и корабите си и ще остави ахейците на съдбата им — на милостта на Хектор, когато троянците и неговите пълчища прекосят рова и вала.

Ахил казва, че Агамемнон е куче, облечено в безсрамие, и че няма да се ожени за щерка на стария цар, даже да надминава по хубост и чар Афродита или да е равна по сръчност на Атина.

После Ахил казва нещо наистина удивително. Пелеевият син знаел от майка си, богинята Тетида, че пред него има две възможни съдби: да остане тук, да продължи обсадата на Троя и да убие Хектор, но след няколко дни да загине и той. В тая съдба, обяснила майка му, го очаквала вечна слава в паметта на хора и богове. Другата му съдба била да избяга — да отплава за дома, да изгуби гордостта и славата си, ала да има дълъг и щастлив живот. От него зависело да избере, преди години му разкрила майка му.

И той избира живота, осведомява ни сега Ахил. Тоя… тоя… герой, тая маса мускули и тестостерон, тая жива легенда, тоя полубог… избира живота пред славата. Това е достатъчно, за да накара Одисей смаяно да присвие очи и Аякс да зяпне.

— Затова Одисее и Аяксе, братя мои — завършва Ахил, — върнете се при знатните водачи на Ахея и им предайте моя отговор. Нека те си блъскат главите как да спасят кухите си кораби и хората си, които по това време утре ще бъдат приклещени до горящите корпуси на същите тия кораби. Що се отнася до мълчаливия Феникс…

Когато се обръща към мен, подскачам пет сантиметра над червената възглавница. Дълбоко съм потънал в размисъл над своята реч и моралните изводи от нея и изобщо съм забравил, че сме се събрали на обсъждане.

— Фениксе — снизходително се усмихва Ахил, — Одисей и Аякс трябва да се върнат при своя господар, обаче ти си свободен да пренощуваш тук при нас с Патрокъл и утре да отплаваш за нашата свидна родина. Стига да искаш — насила не ще откарам никого.