Дан Симънс - Илион

Одисей навярно ми прави услуга, като не ми позволява да говоря.

„Тогава защо съм тук?“

Утолили сме глада си, празните блюда са отместени настрани, в панерките са останали само корички хляб и сме готови за четвъртата чаша вино. Виждам, че Аякс едва забележимо кима на Одисей.

Великият стратег схваща намека и вдига чашата си в наздравица.

— Сине Пелеев, сполай!

Всички пием. Младият герой свежда русата си глава.

— Виждам, че нищо не липсва на тая гощавка — продължава Одисей с изненадващо тих и мек, почти меден глас. Тоя брадат мъж е най-речовит и лицемерен от всички велики ахейски вождове. — Не ни липсва нищо нито в Агамемноновия стан, нито тук, в дома на Пелеевия син. Ала в тая бурна нощ не бива да мислим сега за пируване сладко — не, сега се плашим от грозна беда, пратена ни от боговете.

Той продължава бавно, плавно, без да бърза, рядко използва реторични ефекти. Описва следобедния разгром, победата на троянците, паниката и желанието на ахейците да избягат и съучастничеството на Зевс.

— Тия нагли троянци и техните самохвални съюзници вдигнаха шатрите си на един хвърлей камък от нашите кораби, Ахиле — казва Одисей. Говори така, сякаш Ахил не е чул всичко това от Патрокъл, Автомедонт и другите си другари. Или просто го е наблюдавал от склона пред шатрата си. — Вече нищо не можело да ги спре. Така се хвалят и палят хиляди стражеви огньове, за да подкрепят заканата си. Канят се в първи зори да запалят с тия огньове нашите кораби и после да изтребят всеки, който е останал жив, и Кронид им праща окуражителни знаци, мълнии, запратени по нашия ляв фланг, а през това време Хектор вилнее и се опиянява от силата си. Той не се бои от нищо, Ахиле, ни от човек, ни от бог. Хектор е като бясно куче и са го обладали демоните на кателепсиса.

Одисей прави пауза. Ахил мълчи. Лицето му не изразява нищо. Неговият приятел Патрокъл през цялото време го наблюдава, ала героят изобщо не го поглежда. От него би излязъл невероятен покерджия.

— Хектор едва ще дочака зората — с още по-мек глас продължава Одисей, — тъй като заплашва в първи зори да отреже емблемите от кърмите на корабите ни, да ги запали с огън стихиен и приклещил всичките ни другари до горящите корпуси, да избие ахейците до крак. Кошмар, Ахиле, страх безпределен обзема сърцето ми, страх ме е, че боговете ще дадат на Хектор възможност да изпълни тия закани и че сме обречени да умрем тук в Илионското поле, далеч от конеразвъдните хълмове на Аргос.

Одисей отново прави пауза. Ахил пак мълчи. Изтляващите въглени пращят. Някъде наблизо някой свири бавна траурна песен на лира. От срещуположната посока се носи пиянски смях на войник, който явно се смята за обречен.

— Даже и късно, щом искаш , Ахиле — най-после повишава глас Одисей, — тръгни да запазиш клетите ахейци, измъчвани от троянския натиск.

И сега хитроумният цар иска Ахил да овладее гнева си и описва Агамемноновото предложение със същите думи, които Атридът е избрал да изброи своите седем триножника нови, дванадесет хранени коня и така нататък, и така нататък. Струва ми се, че малко повече от необходимото се спира на необладаваната Бризеида и троянските девици, които само чакат да бъдат изнасилени, както и на трите красиви щерки на Агамемнон, обаче свършва с пламенна молба и напомня на Ахил за съвета на родния му баща, наставлението на Пелей да цени дружбата над дрязгите.

— Но ако прекалено силно презираш Атрида, за да приемеш тези подаръци скъпи — завършва Одисей, — поне имай милост за всички ахейци. Включи се в битката и ни спаси сега и вечно като бог ще те тачим. Освен това не забравяй, че ако гневът ти те отблъсне от сраженията, ако омразата ти те прати у дома по винотъмното море, преди да свърши войната с Троя, никога не ще узнаеш дали си можел да погубиш Хектор. Това е шансът ти за тая аристея, Ахиле, тъй като убийствената лудост на Приамовия син утре ще го накара да влезе в близък бой след всички тия години зад високите стени на Илион. Остани и се бий с нас, знатни Ахиле, и сега за пръв път можеш да се изправиш срещу Хектор в двубой.

Трябва да призная, че речта на Одисей е страхотно представление. Ако бях на мястото на младия полубог, възлегнал върху възглавниците на метър и половина от мен в шатъра, може би щях да бъда убеден. Всички мълчаливо чакаме. Накрая Ахил оставя чашата си и отговаря:

— Сине божествен Лаертов, царю Одисей хитроумен, трябва съвсем откровено и честно да ти кажа как го преценявам аз и как несъмнено ще бъде, та тримата вече да спрете един подир друг да цвърчите. Колкото презирам вратите на мрачния Хадес, толкова презирам и мъж, който говори едно с устата си, ала таи друго в сърцето си.