Дан Симънс - Илион

— Бил съм безумен слепец — продължава Атридът, — и даже аз няма това да отричам. Зевс обича тоя младеж, затова Ахил струва колкото цял батальон… не, колкото цяла армия!

Отново никой не възразява на думите му.

— И тъй като бях обезумял и заслепен от своя гняв, още сега ще уредя нещата, като платя царски откуп, за да го върна в ахейските редици.

Събралите се вождове, сред които Одисей, сумтят в знак на съгласие, докато нагъват говеждо и пилешко.

— Тук пред вас ще посоча подробно своите скъпи дарове, с които ще купя обичта на младия Ахил — вика Агамемнон. — Седем триножника нови и десет таланта от злато, двадесет светли бакъра, дванадесет хранени коня, дето победи печелят в надбягване лудо в полето…

И така нататък, и така нататък. Точно както го е описал Омир. Точно както по-рано ви предсказах аз. И пак както ви предсказах, Агамемнон се заклева да върне Бризеида, необладавана, плюс още двайсет троянки, ако и след като паднат стените на Илион естествено, и като основно блюдо, да даде на Ахил по избор една от щерките си Хризотемида, Лаодика и Ифианаса. Като заклет схоластик, аз си отбелязвам несъответствието с предишните и по-късните разкази, особено отсъствието на Електра и вероятното объркване на името на Ифигения, обаче в момента това не е важно, защото за десерт Агамемнон прибавя „селища седем цветущи“.

И точно както съобщава Омир, Агамемнон предлага тия неща вместо извинение.

— Всичко това ще получи, когато гнева си надмогне — извиква Атридът на слушащите го вождове. В небето отеква гръм и проблесва светкавица, сякаш Зевс е нетърпелив. — Обаче нека ми се покори! Само Хадес, богът на смъртта, е толкова непреклонен, колкото това парвеню. Нека Ахил отстъпи пред мен и ми се поклони! Аз съм по-стар и по-царствен. И твърдя, че съм по-велик от него!

Е, толкова за извиненията.

В момента вали. Постоянен ситен дъжд, разкъсван от мълниите на Зевс и пиянските крясъци от троянските редици на по-малко от сто метра зад пълния с дъждовна вода ров и калния вал. Искам да бъдат избрани пратениците при Ахил, за да отида на брега с Одисей и Аякс и да приключвам. Това е най-важната нощ в живота ми — поне във втория ми живот като схоластик — и постоянно репетирам какво ще кажа на Ахил.

„Ако ще променяш съдбата ни, трябва да намериш повратната точка“.

Струва ми се, че съм я намерил. Поне някаква повратна точка. Ако успея да осъществя плановете си за тая нощ, определено повече нищо няма да е същото за гърците, боговете и троянците — и за мен. Когато старият Феникс вземе думата в това пратеничество при Ахил, гневът на Пелеевия син не само ще се уталожи, но и каузата му ще се обедини с каузата на Хектор — гърци и троянци ще се обединят срещу самите богове.

— Сине Атреев преславен, царю на мъже Агамемнон — внезапно извиква Нестор. — Никой, даже нашият божествен Ахил, не може да отблъсне такива дарове. Хайде сега да пратим неколцина грижливо избрани мъже да отнесат тия предложения и нашата обич в шатъра на Ахил. Бързо, нека самичък посоча лицата, а те да послушат!

Преобразен в стария Феникс, аз пристъпвам в кръга близо до Големия Аякс, за да ме види Нестор.

— Първо — продължава той, — нека Аякс исполински се заеме с тая задача. И с него нашият ловък и хитър цар Одисей. Двама вестители — Одий и смел Еврибат, да ги следват. Веднага дайте вода за ръцете им! И минута молитвено мълчание, докато всички умоляваме Зевс да ни пожали и да позволи на Ахил да се усмихне на нашите предложения!

Смаяно изчаквам, докато трае ритуалното измиване и вождовете свеждат глави в мълчалива молитва.

Нестор слага край на мълчанието, като окуражава пратениците — четирима, а не петима! — с вика:

— Положете всички усилия! Накарайте го да ни пожали, нашия непобедим, безпощаден Ахил!

И двамата пратеници с двамата вестители напускат кръга ни и се отдалечават по брега.

„Не съм избран! Феникс не е избран! Нестор изобщо не го спомена!“ Омир греши! Събитията от тоя Илион току-що рязко са се отклонили от събитията от „Илиада“ и аз внезапно оставам също толкова сляп за бъдещето, колкото са Елена и другите участници, колкото са боговете, колкото е самият Омир, проклети да са липсващите му очи!

Като залитам на мършавите си старчески крака, на безполезните мършави старчески крака на Феникс, аз си проправям път през кръга гръцки вождове и се затичвам край разбиващите се в брега вълни в опит да настигна Големия Аякс и Одисей.

Настигам ги по средата на пътя до стана на Ахил. Двамата са сами и тихо разговарят, докато крачат по мокрия пясък. Когато ме виждат, спират.