Дан Симънс - Илион

— Какво има, Фениксе, сине Аминторов? — пита Големият Аякс. — Изненадах се да те видя на царския пир, тъй като се говореше, че през последните месеци си бил при своите мирмидонски лечители. Агамемнон ли те прати подире ни с някакви последни заръки?

Задъхан, като че ли наистина съм стар, колкото Феникс, аз отвръщам:

— Привет, знатни Аяксе и царю Одисее. Всъщност ме прати Агамемнон да се включа във вашето пратеничество при Ахил.

Големият Аякс изглежда озадачен, обаче Одисей направо е обзет от подозрителност.

— Защо Агамемнон те е избрал за тая задача, почтени старче? Защо изобщо беше в Агамемноновия стан тая опасна нощ, когато троянците лаят оттатък нашия ров като изгладнели псета?

Нямам отговор на втория въпрос, затова се опитвам да увъртя отговора на първия.

— Нестор предложи да дойда с вас, за да ви помогна да си осигурите благоволението на Ахил, и Агамемнон реши, че наистина е разумно.

— Тогава ела — казва Аякс исполински. — Присъедини се към нас, Фениксе.

— Обаче недей да говориш, освен ако аз не ти кажа — прибавя Одисей и продължава да се вторачва в мен с присвити очи, все едно че съм самозванец. Не че не съм. — Нестор и Агамемнон може да виждат някаква причина да дойдеш в шатъра на Ахил, обаче няма причина да взимаш думата.

— Но… — запъвам се аз. Нямам какво да му възразя. Ако не ми позволят да говоря след Одисей, но преди Аякс като при Омир, ще изгубя всякаква опора, ще изгубя повратната точка, ще се проваля. Ако не ми позволят да говоря, събитията от тая нощ ще се отклонят от „Илиада“. Обаче разбирам, че те вече са се отклонили. Феникс трябваше да бъде избран от Нестор и участието му в пратеничеството да бъде подкрепено от Агамемнон. „Какво става?“

— Ако дойдеш с нас в Ахиловия шатър, стари Фениксе, трябва да чакаш в преддверието заедно с вестителите Одий и Еврибат и да влезеш или да вземеш думата само по моя заповед. Това са условията ми.

— Но… — пак заеквам аз и виждам безполезността на всякакви възражения. Ако Одисей стане още по-подозрителен и ме отпрати в Агамемноновия стан, измамата ми ще се разкрие и заедно с нея — целият ми план да обърна смъртните срещу боговете. — Добре, Одисее — кимам като стария конник и наставник, какъвто е Феникс. — Както заповядаш.

Одисей и Големият Аякс продължават край бурното море и аз тръгвам подире им.

Говорил съм за Ахиловата шатра и вие може би си представяте някаква проста палатка, обаче Пелеевият син живее в нещо, голямо почти колкото шапито на пътуващ цирк, какъвто си спомням от детството си… спомням си от онова, което започвам да си спомням от детството си. Изглежда, че Томас Хокънбери все пак е имал друг живот, и след почти цели десет години тук някои спомени се процеждат обратно в ума ми.

Тая нощ стотиците шатри и огньове около големия шатър на Ахил представляват също толкова хаотична сцена, колкото и останалата част от дългия километър и половина ахейски лагер. Някои от верните Ахилови мирмидонци подготвят черните му кораби за отплаване, други наблюдават вала, за да защитят своята част от брега в случай, че троянците пробият преди изгрев слънце, трети са се събрали около огньовете като Агамемноновите вождове.

Одий и Еврибат са съобщили за пристигането ни на водачите на стражата и личната гвардия на Ахил застава мирно и ни пуска да влезем в стана. Отдалечаваме се от брега и се изкатерваме по ниската дюна до възвишението, на което се издига Ахиловата шатра. Влизам вътре след двамата ахейци — Големият Аякс навежда глава, за да мине през по-ниския вътрешен вход. Трийсетина сантиметра по-нисък от своя другар, Одисей влиза изправен в цял ръст. Обръща се и ми дава знак да остана в преддверието. Мога да виждам и да чувам какво става вътре, обаче ако остана тук, няма да участвам в срещата.

Точно както разказва Омир, Ахил свири на лира и пее епическа песен за древни герои, не много по-различна от самата „Илиада“. Знам, че лирата е военен трофей, спечелен, когато Пелеевият син е завладял Тива и е убил Еетион, бащата на Андромаха. Хекторовата съпруга е израснала, слушайки същата тая сребърна лира в сърцето на царския си дом. Сега Патрокъл, най-близкият другар на Ахил, седи срещу него и го чака да свърши своята партия, за да изпее оставащите стихове.

Когато влизат Аякс и Одисей, Ахил спира да свири и изненадано се изправя. Патрокъл също скача на крака.

— Добре дошли! — извиква Пелеевият син и се обръща към приятеля си. — Виж, дошли са ни драги гости, сигурно имат ужасна нужда от мен, за да дойдат тук, и въпреки гнева си, признавам, че това са моите най-свидни другари от всички ахейци.