Дан Симънс - Илион

Ада смаяно спря. Този въпрос бе… поразителен.

Харман също спря и я погледна така, като че ли не е казал нищо необичайно.

— Знаеш ли какъв е механизмът? — поясни той. Явно все още не съзнаваше неуместността на въпроса. Мъжете и жените просто не разговаряха за такива неща.

— Ако ще ми четеш лекция за птичките и пчеличките, малко си закъснял — отвърна Ада.

Възрастният мъж спокойно се засмя. През последните две седмици този смях бе омайвал Ада. Сега просто адски я дразнеше.

— Не питам за секса, мила — поясни той. Младата жена забеляза, че за пръв път използва гальовно обръщение към нея, ала не бе в настроение да го оцени. — Питам за момента, когато получиш разрешение да забременееш, сигурно след няколко десетилетия, и избираш донора на сперма.

Тя се изчервяваше и фактът, че не можеше да престане да се изчервява, я ядоса. И от това се изчерви още повече.

— Не разбирам за какво говориш.

Естествено, че разбираше. Тъкмо мъжете не биваше да знаят или обсъждат тези неща. Повечето жени решаваха да се кандидатират за бременност към третата си двайсетилетка. Обикновено изчаквателният период беше една-две години, преди да получат разрешение — предадено от постчовеците чрез слугите. Тогава жената прекъсваше сексуалните си връзки, взимаше предписания стимулатор за бременност и избираше кой от бившите й партньори да стане семенен баща на детето й. След дни забременяваше и останалото бе древно като… е, като самото човечество.

— Говоря за механизма, чрез който определяш избраната сперма — продължи Харман. — Истинските старостилни жени не са имали такъв избор…

— Глупости — изсумтя Ада. — Ние сме старостилните хора. Винаги е било така.

Харман бавно, почти тъжно поклати глава.

— Не. Даже по времето на Сави, само преди хиляда и четиристотин години, забременяването е ставало по-импулсивно. Тя казва, че съхранението на спермата и изборният механизъм са ни били вградени от постчовеците, били са вградени в жените въз основа на генетична структура, получена от пеперуди.

— От пеперуди ли?! — възкликна Ада, вече не просто смаяна, а окончателно разгневена. Думите му бяха колкото нелепи, толкова и унизителни. — Какви ги говориш, по дяволите, Харман ур ?

Той рязко обърна глава, като че ли едва сега забелязваше реакцията й, сякаш преминаването към предишната официалност го връщаше в действителността като шамар по лицето.

— Вярно е — настоя Харман. — Извинявай, ако съм те разстроил, но Сави казва, че постчовеците генетично са структурирали тази способност за избор на спермата години след сношението от гените на вид пеперуди, наречен…

— Стига! — свила юмруци, извика Ада. Никога през живота си не беше удряла никого, нито бе пожелавала, но в този момент й се искаше да замахне към Харман. — Сави казва това, Сави казва онова. Писна ми от тази стара кучка. Даже не вярвам, че е чак толкова стара… нито мъдра. Просто е побъркана. Връщам се при скутера. — Тя тръгна през гората.

— Ада! — опита се да я спре Харман.

Младата жена не му обърна внимание и продължи нагоре по склона, като се подхлъзваше по боровите иглички и мократа пръст.

— Ада!

Тя крачеше, без да се обръща.

— Ада, вървиш в грешна посока!

Хана настигна Одисей на неколкостотин метра от поляната. Когато я чу да си проправя път през гъсталака, той рязко се завъртя и постави ръка върху дръжката на меча си, но после видя кой е и се отпусна.

— Какво искаш, момиче?

— Искам да видя меча ти — отвърна тя и отметна тъмната коса от лицето си.

Гъркът се засмя.

— Защо не? — Откачи кожената каишка от колана си и й подаде оръжието. — Обаче внимавай, момиче. Мога да се бръсна с него, ако реша да не нося брада.

Хана взе късия меч и колебливо го претегли в ръце.

— Сави ми каза, че работиш с метал — продължи Одисей, наведе се над един поток, грабна с шепи и пи. — Каза, че може би си единственият човек в целия този смел нов свят, който може да лее бронз.

Момичето сви рамене.

— Майка ми си спомняше старите разкази за леене на метал. Когато бях малка, си играеше с мен с огън и открити огнища. Сега продължавам експериментите. — Тя завъртя меча над главата си.

— Гледала си ни да се бием с торинския си шал.

Хана кимна.

— И какво от това?

— Държиш меча както трябва, момиче. Сечеш, вместо да мушкаш. Това оръжие е направено за отсичане на крайници и изкормване, а не за по-фини неща.

Тя сбърчи лице, подаде му меча и попита:

— С него ли се биеш на Илионското поле? С него ли беше, когато си откраднал паладиона?