Дан Симънс - Илион

— Хайде да потърсим Хана, Ада и другите — предложи Сави и се подсмихна. — Макар че и на тях може би ще им се прииска да са активирали инхибиторите на далечната мрежа.

Деймън не желаеше да разтвори юмрук.

— Изчисти го — посъветва го старицата.

— Как?

— Как изчистваш ориентиращата си стрелка?

— Просто си я представям угаснала — отвърна Деймън и прибави наум „глупачко“.

— Направи го.

Синият овал угасна.

— Задействаш близката мрежа, като си представяш един жълт кръг със зелен триъгълник в средата — поясни Сави. Тя погледна дланта си и над нея се появи яркожълт правоъгълник.

Деймън последва примера й.

— Помисли за Хана — каза Сави.

Той си представи момичето. На дланите и на двамата се появи континент — Северна Америка, ала Деймън не можеше да я разпознае — после образът се насочи към централната южна част, продължи на север по крайбрежието, появиха се върволици нечетивни думи и топографски карти, стилизирани дървета и стилизирана женска фигура с главата на Хана върху анимационно тяло, крачеща сама — не, не сама, разбра Деймън, защото до нея се движеше въпросителен знак.

Сави отново се подсмихна.

— Близката мрежа не знае как да обработи Одисей.

— Не виждам Одисей — рече Деймън.

Сави се пресегна в неговия жълт холографски куб, докосна въпросителния знак и посочи две червени фигури в края на облака.

— Това сме ние — поясни старицата. — Ада и Харман трябва да са на север извън мрежата.

— Откъде знаеш, че това е Хана? — попита Деймън, въпреки че виждаше темето й.

— Помисли „близък план“. — Сави му показа облака над дланта си. Образът се беше приближил отпред и се виждаше стилизираната Хана с истинското й лице сред стилизирани дървета и край стилизиран поток.

Той си помисли „близък план“ и се смая от чистотата на картината. Виждаше сенките на дърветата по лицето й. Тя оживено разговаряше с въпросителния знак, който се носеше до нея. Деймън се радваше, че не е сварил Хана по време на секс.

Старицата сигурно си бе представила Ада и Харман, защото нейният жълт облак се промени и показа две фигури, движещи се върху топографски символи някъде на север от неподвижните червени точки на Сави и Деймън.

— Всички са живи, никой не е изяден от динозаври — отбеляза Сави. — Обаче адски ми се ще да се върнат, за да продължим пътя си. Става късно. Ако беше едно време, щях да ги повикам по дланите им и да им кажа веднага да идват тук.

— Нима можеш да се свързваш по дланта си? — смая се Деймън и повдигна голата си ръка.

— Естествено.

— Защо ние не го знаем? — Гласът му звучеше почти сърдито.

Тя сви рамене.

— Вие, така наречените старостилни човеци, вече не знаете почти нищо.

— Какво искаш да кажеш с това „така наречените старостилни“? — Деймън вече определено беше ядосан.

— Наистина ли си мислиш, че хората от Изгубената ера, старостилните човеци, са имали цялата тая генетично изменена наномашинария в клетките и телата си? — попита Сави.

— Да — отвърна той, макар да разбираше, че не знае абсолютно нищо за старостилните човеци от Изгубената ера. Те просто не го интересуваха.

Старицата уморено го погледна в очите. Ала може би всички древни добулаторни човеци изглеждаха толкова зле — Деймън нямаше представа.

— Трябва да ги доведем — каза Сави. — Аз ще потърся Хана и Одисей, ти повикай Ада и Харман. Настрой дланта си на близката мрежа, включи ориентиращата функция по обичайния начйн и ще ги намериш. Кажи им, че рейсът тръгва.

Деймън не знаеше какво означава „рейс“, но това нямаше значение.

— Има ли други функции? — попита той, преди Сави да се отдалечи.

— Стотици.

— Покажи ми някоя. — Не й вярваше — чак пък стотици, — ала дори само още една-две щяха да го направят популярен на тържествата, да привлекат интереса на младите жени.

Сави въздъхна и се облегна на аероскутера. Надигна се вятър и зашумоля в клоните на секвоята над тях.

— Мога да ти покажа функцията, която накрая прогони постчовеците от Земята — тихо рече тя. — Общата мрежа.

Деймън пак сви юмрук и отдръпна ръка.

— Не искам, ако е опасно.

— Не е опасно — успокои го старицата. — Поне за нас. Ето, аз ще опитам първа. — Тя отпусна ръка, разтвори пръсти и докосна дланта му по начин, който му се стори почти възбуждащ. После постави лявата си длан до неговата.

— Представи си четири сини правоъгълника над три червени кръга над четири зелени триъгълника — прошепна възрастната жена.