Дан Симънс - Илион

— Изслушайте ме — казва Зевс. Сега почти шепне и усещането за могъществото му е още по-ужасно. — Всеки бог, който наруши заповедта ми, помагайки на троянците или ахейците като през последния месец, този бог или богиня моментално ще бъде отзован, шибан от моята светкавица и бичуван от моята гръмотевица, завинаги опозорен и прогонен от Олимп. Опитайте се да не ми се подчините и ще разберете какво е да си захвърлен в мрака на Тартара на половин вселена оттук в пространството и времето, в най-дълбоката пропаст, която зее под нашата квантова същност.

Докато говори, продълговатият холографски басейн кипва и започва да клокочи, става мастиленочерен, после се превръща в нещо различно от холограма — правоъгълната структура, която прилича на десет олимпийски басейна, разположени последователно, пълни с кипящо, клокочещо черно масло, изведнъж надава рев и се преобразява в дупка, водеща към тъмно, огнено и ужасяващо дълбоко място. Бълва воня на сяра и боговете и богините се отдръпват назад.

— Вижте Тартар — извиква Зевс, — най-дълбоката част от царството на Хадес, дълбоко под ада, както Хадесовото царство е под самата земя. Помните ли вие, висши богове и богини сред нас, когато ме подкрепихте в оная десетгодишна война с титаните, царували преди нас? Помните ли, че захвърлих Кронос и Рея, собствените си родители, зад ония железни порти и медни прагове, да, и Япет, въпреки божественото му могъщество?

Залата мълчи, само приглушени ревове и крясъци се донасят от отворения Тартар. Изобщо не се съмнявам, че това е дупка към ада, а не холограма, отворила се на няма и десетина метра от мен.

— ЩОМ СЪМ ХВЪРЛИЛ РОДИТЕЛИТЕ СИ В ТАЯ ЯМА НА ЯМИТЕ ЗА ЦЯЛА ВЕЧНОСТ — изревава Зевс, — СЪМНЯВАТЕ ЛИ СЕ И ЗА МИГ, ЧЕ ЩЕ ХВЪРЛЯ ВАШИТЕ ПИЩЯЩИ ДУШИЦИ ТАМ?

Боговете и богините не отговарят, само отстъпват още няколко крачки от зловонната пропаст.

Зевс страховито се усмихва.

— Хайде, изпитайте ме, безсмъртни, за да дадем урок на всички.

От тавана на залата пада грамадно златно въже и се изпъва над адската яма. Богове и богини тичешком се отдръпват от пътя му. То с екот се стоварва върху мрамора. По-дебело е от буксирно котвено въже и изглежда изтъкано от хиляди нишки истинско злато. Сигурно тежи много тонове.

Зевс се спуска по златните стъпала и повдига въжето, държи го с лекота във великанските си ръце.

— Хванете своя край — почти весело заповядва той.

Боговете и богините се споглеждат и не помръдват.

— ХВАНЕТЕ СВОЯ КРАЙ!

Стотици безсмъртни и техните безсмъртни слуги се втурват да се подчинят, все едно деца, които ще теглят въже. След миг Зевс остава сам от едната страна на ямата на Тартар, небрежно хванал въжето. Тълпата богове и богини е от другата страна и безброй могъщи божествени ръце са стиснали златните нишки.

— Съборете ме вътре — изрича Гръмовержецът. — Съборете ме от небето на земята, в Хадес и още по-дълбоко, в зловонните дълбини на Тартара. Съборете ме, казвам ви.

Нито един бог не помръдва бронзов мускул.

— СЪБОРЕТЕ МЕ, ЗАПОВЯДВАМ ВИ! — Зевс стиска златното въже и започва да го тегли. Сандалите на боговете се хлъзгат, скърцат и стържат по мрамора. Неколкостотин богове и богини се приближават към ямата, някои се препъват, други се строполяват на колене.

— ДЪРПАЙТЕ, ПРОКЛЕТИ ДА СТЕ! — изревава бащата на боговете. — ДЪРПАЙТЕ ИЛИ ЩЕ ПАДНЕТЕ В ЗЛОВОННИЯ ТАРТАР И ЩЕ СЕ МЪЧИТЕ ТАМ, ДОРДЕ САМОТО ВРЕМЕ ИЗТЛЕЕ ПО КОСТИТЕ НА ВСЕЛЕНАТА!

Зевс отново дръпва и двайсет метра златно въже се навиват на пода зад него. Редицата богове и богини, грации, фурни, нереиди, нимфи и прочее от другата страна — всички дърпат, освен тъмнолилавата Нощ — се пързалят към ямата. Атина е първа и е само на десет метра от ръба, когато извиква:

— Дърпайте, богове! Съборете го вътре това старо копеле!

Арес, Аполон, Хермес, Посейдон и останалите от най-могъщите богове напрягат сили. Престават да се хлъзгат. Въжето се опъва още повече, нищи се и скърца от напрежение. Богините пищят и едновременно дърпат — Хера, Зевсовата съпруга, дърпа най-силно. Златното въже се обтяга като струна.

Зевс се засмива. Досега ги е държал всичките само с една ръка. Сега хваща въжето с две ръце и отново дръпва.

Боговете се разкрещяват като дечурлига в лунапарк. Атина и другите около нея се плъзгат по мрамора, сякаш е лед, все по-близо към кипящия Тартар, десетки по-нисши безсмъртни се предават и се хвърлят настрани от въжето. Ала Атина не желае да го пусне. Сивооката богиня все повече се доближава до ръба на димящия отвор на ада. Като че ли цялата редица напъващи се, потящи се, проклинащи безсмъртни ще падне вътре.