Дан Симънс - Илион

Мислех си, че познавам всички богове и богини по име, но сега виждам десетки, които не са ми известни. Другите, които най-много са участвали във войната за Троя, изпъкват в навалицата като кинозвезди на среща на нископоставени политици, ала дори най-нищожният от тия богове е по-висок, по-силен, по-красив и по-съвършен от всяка човешка кинозвезда, която помня от другия си живот. Най-близо до Зевс, от отсрещната страна на холографския басейн, който разделя залата като дълъг ров, виждам Атина Палада, бога на войната Арес (явно е излязъл от лечебната си вана, останала невредима, когато разбих ваната на Афродита), по-малките братя на Зевс — морския бог Посейдон (който рядко идва на Олимп) и Хадес, царя на отвъдния свят. Хермес, синът на Зевс, стои край басейна — великанският убиец е строен и красив като всички негови статуи, които съм виждал. Друг Зевсов син, Дионис, богът на екстатичното освобождение, разговаря с Хера и — противно на масовия си образ — не държи бокал вино в ръка. За бог на екстатичното освобождение Дионис изглежда блед, кекав и намусен — като човек едва в третата седмица на програма за дезинтоксикация. Зад тях, по-стар на вид, отколкото е, се е изправил Нерей, истинският морски бог, Старецът от морето. Пръстите на ръцете и краката му са с ципи и под мишниците му се виждат хриле.

Съдбите и Фуриите също са там и сноват случайно или нарочно между боговете и богините. Те са богове — своебразни — обаче понякога притежават регулаторна власт над другите богове. Нямат човешки вид като обикновените богове и богини и признавам, че не знам почти нищо за тях, освен че не живеят на Олимп, а на един от трите вулкана далеч на югоизток близо до мястото, което обитават музите.

Тук е и моята муза, Мелета, застанала е със сестрите си Мнема и Аеда. „По-модерните“ музи също са в тълпата — истинските Калиопа, Полихимния, Урания, Ерато, Клио, Евтерпа, Мелпомена, Терпсихора и Талия. Точно зад музите са топбогините. Афродита я няма сред тях — за пръв път го забелязвам. Ако беше, щеше да ме вижда така, както аз — всички тия божества. Обаче присъства майка й Диона. В момента разговаря с Хера и Хермес и изглежда адски сериозна. Близо до тая група са Деметра, богинята на реколтата, и дъщеря й Персефона, Хадесовата жена. Зад тях виждам Паситея, една от грациите. Още по̀ в дъното, както подобава на по-долното им място, са нереидите, голи до кръста, прелестни и коварни наглед.

Метабогинята Нощ е застанала сама. Роклята и булото й са толкова тъмнолилави, че изглеждат почти черни и даже другите богове и богини я избягват. Не знам нищо за Нощта, освен слуховете, че дори Зевс се бои от нея, и никога досега не съм я виждал на Олимп.

Чувствам се като фен в тълпата от зяпачи за връчването на Оскарите, опитвайки се да различа суперзвездите от второстепенните богове. Хеба например стои близо до мъжете — тя е богиня на младостта, щерка на Зевс и Хера, обаче е слугиня на боговете… а там, с червена като буен огън коса, е Хефест, великият ковач, приказва с жена си Харита, която е само една от грациите. Йерарархията на боговете и богините, не за пръв път си мисля, е сложно нещо.

Изведнъж богинята Ирида, вестителката на Зевс, полита напред — да, полита — и пляска с ръце.

— Бащата ще говори — съобщава тя с ясен и чист като флейта глас.

Десетките разговори моментално секват и огромната еклива зала утихва.

Зевс се изправя. Златният му трон и златните стъпала пред него сияят и го окъпват в божествена светлина.

— Чуйте ме, богове и богини — започва той. Гласът му е тих, ала толкова мощен, че усещам вибрациите му във високите мраморни стени. — Днес някой бог или богиня се опита да нарани Афродита, която в момента се възстановява в нашата лечебна зала, и въпреки че ще остане жива, ще й трябват много дни, за да оздравее. Днес някой бог или богиня се опита да убие безсмъртен — опита да убие един от нас, които не сме предопределени за смърт.

Надига се шепот, смаяни възклицания огласят гигантското помещение.

— ТИХО!!! — изревава Зевс и тоя път гласът му е толкова силен, че ме поваля и плъзга по мраморния под като торнадо. За щастие не блъскам боговете и богините и шумът, който вдигам, е заглушен от ехото на Зевсовия вик.

— Чуйте ме, богове и богини — продължава той. — Никоя красива богиня, никой бог да не се опитва да наруши строгата ми заповед. Ще се покорите на волята ми. НЕЗАБАВНО!

Тоя път съм готов за вулканичната сила на гласа му и се вкопчвам в една колона, докато поривът премине.