Дан Симънс - Илион

С помощта на език и образи Манмът предаде мисълта за преместването на подводницата на около километър на запад, където щяха да я изтеглят в една пещера, издълбана във вдаващите се в морето скали.

ДА

Десетки зелени човечета се захванаха на работа още докато Манмът стоеше с ръка, дълбоко потънала в гърдите на преводача — започнаха да забиват пръчки в пясъка, да прокарват още въжета до „Смуглата дама“ и да монтират скрипци. Преводачът чакаше, ръката на меровека бе стиснала сърцето му.

— Искам да го попитам за каменните глави — каза Манмът по комуникационния канал. — Искам да го попитам кои са и защо го правят.

— Може, но едва след като се опитаме да стигнем до Олимп — каза Орфу.

Манмът въздъхна и предаде молбата — представи си Монс Олимпус, както го бяха видели от орбита, и попита дали зелените човечета могат да им помогнат да стигнат дотам или по суша през планината Темпе Тера, или на изток по брега на Тетида, дълъг над четири хиляди километра, и после на юг по брега на Алба Патера.

ТОВА

НЕ

Е

ВЪЗМОЖНО

— Какво иска да каже? — попита Орфу, когато чу отговора. — Че не могат да ни помогнат или че пътят на изток няма да ни отведе до Олимп?

Манмът предаде въпроса на Орфу за изясняване на отговора.

НЕ

Е

ВЪЗМОЖНО

ДА

ПЪТУВАТЕ

НА

ИЗТОК

ТАЙНО,

ЗАЩОТО

ОБИТАТЕЛИТЕ

НА

ОЛИМП

ЩЕ

ВИ

ВИДЯТ

И

ЩЕ ВИ УБИЯТ

— Попитай го дали има друг път — каза Орфу. — Навярно ще можем да стигнем по суша по Казеи Валес.

НЕ.

ЩЕ

ОТИДЕТЕ

ДО

ЛАБИРИНТА

НОКТИС

С

ФЕЛУКА

— Какво е „фелука“? — попита Орфу, когато Манмът му предаде отговора. — Звучи като италиански десерт?

— Това е двумачтов платноход с триъгълно платно — поясни приятелят му, чието обучение за черните морета на Европа включваше всичко възможно за сваляне, свързано с плаването в течните морета на Земята. — Преди хилядолетия са порели вълните на Средиземно море.

— Питай ги кога можем да тръгнем.

— Кога можем да тръгнем? — предаде Манмът и усети въпроса като вибрация между пръстите си и гъделичкане в мозъка си.

ШЛЕПЪТ

ПРИСТИГА

УТРЕ

СУТРИН.

ФЕЛУКАТА

ЩЕ

ДОЙДЕ

С

НЕГО.

МОЖЕТЕ

ДА

ЗАМИНЕТЕ

УТРЕ

— Ще ни трябват още някои неща от подводницата — каза Манмът и предаде образи на Устройството и другите две неща в трюма, представи си как зелените човечета ги изваждат на брега и ги пренасят в морската пещера. После прати картини на зелени човечета, бутащи и Орфу до същото място.

Сякаш в отговор десетки зелени човечета нагазиха във водата и заплуваха към кораба. Други се приближиха до йониеца и започнаха да поставят валове под платформа, предвидена за размерите на вакуумния меровек.

— Не мога да държа повече сърцето на този човек — каза Манмът по комуникационния канал. — Все едно съм стиснал електрическа жица.

— Тогава го пусни — отвърна приятелят му.

— Но…

— Пусни го.

Манмът благодари на преводача — благодари на всички зелени човечета — и измъкна ръката си. Също като първия посредник, зеленото човече се строполи на пясъка, потрепери, изсъска и умря.

— Господи — промълви европейският меровек и се облегна на корубата на Орфу. Зелените човечета вече повдигаха грамадата на йониеца.

— Какво правят?

Манмът описа тялото на преводача и работата, която се вършеше наоколо — приготовленията за пренасяне на Орфу, Устройството и другите неща, които зелените човечета вече влачеха от подводницата, въжетата, завързани за „Дамата“, стотиците човечета, които ги теглеха към пещерата, където подводницата щеше да е скрита от наблюдатели от небето.

— Ще дойда с теб в пещерата — каза Манмът. Трупът на посредника приличаше на суха спаружена кафява люспа върху червения пясък. Всички вътрешни органи се бяха свили и течността му беше изтекла — пясъкът под него беше заприличал на червена кръв. Другите зелени човечета не му обръщаха внимание — вече влачеха Орфу към пещерата.

— Не — възрази Орфу. — Знаеш какво трябва да направиш.

— Вече ти описах лицата, когато ги видях от морето.

— Това беше през нощта, през перископния буй — отбеляза йониецът. — Трябва да разгледаме едно-две през деня.

— Главата е на парчета. — Манмът имаше чувството, че ще се разплаче. — Следващата е на цял километър на изток. Горе на скалите.