Дан Симънс - Олимп

На Деймън и отряда му от хора и моравеки им трябваха повече от три седмици, за да проверят и потвърдят координатите на старите градски улици, булеварди, площади и кръстовища с точност до сантиметър, за да набележат стоте точки на свободно прехвърляне и местата за приземяване на стършелите.

Изчакаха до август, до еврейския празник на девети ав. Деймън и доброволците му се прехвърлиха десет минути след залез, когато синият лъч бе най-ярък.

Доколкото можеше да се разбере от данните от „Кралица Маб“ и от въздушното разузнаване, Ерусалим бе уникален — той бе единственото място на цялата Земя, населено едновременно с войникси и калибани. В Стария град, който беше целта им, войниксите заемаха улиците северно и северозападно от Храмовия хълм — в районите, които грубо съответстваха на древните мюсюлмански и християнски квартали, а калибаните изпълваха тесните улици и сградите югозападно от Купола на скалата и джамията Ел-Акса, или някогашните еврейски и арменски квартали.

От получените шпионски изображения и от дълбочинния радар изчислиха, че в града има общо около двадесет хиляди войникси и калибани.

— Сто към едно — сви рамене Греоги. — Имали сме и по-лоши ситуации.

Прехвърлиха се почти беззвучно — след тях въздухът просто леко се раздвижи. Деймън и отрядът му се материализираха на тесния площад пред Котел — Западната стена. Все още бе достатъчно светло, но освен очите си Деймън използва инфрачервеното зрение и дълбочинния радар, за да открие целите. Предполагаше, че са заобиколени от около петстотин калибани, които се излежаваха, спяха, стояха или се мотаеха по улиците, стените и покривите непосредствено на запад от площада. Само след секунди всичките му десет взводни командири се отчетоха по вградените в бойните костюми интеркоми.

— Стреляйте, както намерите за добре — каза той.

Енергийните оръжия бяха програмирани да унищожават само жива тъкан — калибани или войникси, но не и сгради и имущество. Деймън бе доволен от това, докато се прицелваше, стреляше и гледаше как бягащите и скачащи калибани падат или избухват в хиляди парчета месо. Хората не искаха да унищожат квартала, за да го освободят.

Старият град на Ерусалим се превърна в буря от сини енергийни мълнии, писъци на калибани, викове по радиото и експлодираща плът.

Деймън и взводът му избиха всички цели, които бяха засекли. Беше време да се появят стършелите. Деймън включи реактивната си раница и се издигна до нивото на Храмовия хълм — беше сам, не беше време въздухът да се пълни с хора — и проследи как първите два стършела долетяха стремително, кацнаха, разтовариха хора и екипировка и също така стремително отлетяха. Тридесет секунди по-късно пристигнаха последните два стършела и облечените в бойни екипи мъже и жени се пръснаха по Хълма — носеха тежките си оръжия на триноги и реактивни блокове. Двата стършела отлетяха.

— Храмовият хълм е под контрол — съобщи Деймън на взводните командири. — Можете да полетите, когато сте готови. Стойте настрана от огневата линия от Хълма.

— Деймън? — обади се Елиън от позицията си над Баб ел-Назир в стария мюсюлмански квартал. — Виждам маса войникси по Виа Долороза и куп калибани на изток по улицата на цар Давид. Идват към теб.

— Благодаря, Елиън. Погрижете се за тях. По-тежките оръжия да се включат при…

Огънят от Храмовия хълм непосредствено под краката му го оглуши. Хора по покривите и стените стреляха от всички посоки към приближаващите сиви и зелени фигури. От вертикалния лъч и хилядите мълнии на енергийните оръжия Старият град се потопи в електрическо синьо сияние. За щастие, филтрите на бойния му костюм успяха донякъде да го смекчат.

— Всички взводове, открийте огън. Докладвайте за всеки пробив в секторите ви — нареди Деймън. Завъртя дюзите на раницата си и се понесе по въздуха на североизток, където непосредствено зад Купола на скалата се издигаше по-високата и по-модерна сграда, от която излизаше синият лъч. Сърцето му биеше бясно. Бяха го тренирали петстотин пъти за последните два месеца, като се прехвърляха в макета на Ерусалим, който бяха построили с помощта на моравеките недалеч от Ардис, но нищо не го бе подготвило за битка от такива мащаби и с такива оръжия в този град на градовете.

Хана и нейният отряд от десетима души го чакаха при запечатаната врата на сградата. Деймън кацна, кимна на Лейман, Кейман и Греоги, които стояха в мекия полуздрач до Хана, и каза:

— Хайде.