Дан Симънс - Олимп

— Това потвърждава теорията ни, че квантовото събитие отпреди четири дни е представлявало отваряне на последна брана-дупка в самата ледена катедрала.

— Нека се уверим — каза генерал Бех бин Адее. — Проверете всички гнезда — излъчи той към Меп Аху по тактическия лъч.

— Слушам.

Шестима астровеки от основната щурмова група претърсиха срутените останки от централното гнездо на Сетебос, след което се издигнаха над разпадащия се под на катедралата, за да огледат всяка рушаща се фумарола и гнездо.

Внезапно от един от екипите по периметъра се разнесе вик, който едва достигна до централния купол.

— Сър, тук е написано нещо.

Още половин дузина щурмоваци заедно с Меп Аху се събраха на едно място на южната стена на купола. Там, където най-големият коридор свършваше при купола, имаше тераса. На стената на купола, където коридорът се разширяваше към така наречената катедрала, някой или нещо бе написал върху синия лед думи — по всяка вероятност с нокти: „Мисля, че Мълчаливият идва. Майка му твърди, че Мълчаливият създал е всички неща, от които Сетебос само се вълнува, но не и самият Той. Който ги е направил слаби, е целял слабостта, от която Той да се дразни. Но защо тогава Сетебос се обезпокои и побягна? Нима е възможно изобщо Силата да бъде накарана да побегне от Слабостта? Дали Той е наистина Единственият? Тихият идва“.

— Калибан — обади се премиер интегратор Астейг/Че от „Кралица Маб“, която бе минала на нова геостационарна орбита.

— Сър, тунелите и пещерите са проверени и празни — докладва един главен центурион по общия тактически канал.

— Много добре — каза генерал Бех бин Адее. — Пригответе термичните заряди и стопете целия леден комплекс до първоначалните руини на кратера Париж. Погрижете се да не повредите нито една от оригиналните постройки. После ще претърсим и тях.

— Тук има нещо — каза Меп Аху по тактическия канал. На изображенията върху мониторите на спускателния кораб се виждаха лъчите на нагръдните прожектори на войниците, осветяващи едно от срутилите се гнезда. Всички яйца вътре бяха счупени или смачкани… с изключение на едно. Главният командир се спусна надолу, коленичи до яйцето, постави покритите си с черни ръкавици длани върху него, а след това доближи ухо до черупката и се заслуша.

— Мисля, че вътре има нещо живо, сър — докладва Меп Аху. — Заповеди?

— Изчакайте — каза дежурният офицер на мостика от името на премиер интеграторите.

Накрая се разнесе гласът на премиер интегратор Астейг/Че:

— Какво ще предложите, генерале?

— Да го изгорим. Да изгорим всичко… два пъти.

— Благодаря, генерале. Секунда, ако обичате.

Настъпи тишина, нарушавана само от слаб радиошум. Бин Адее чуваше дишането на триста и десетте щурмоваци във вградените в костюмите им микрофони.

— Искаме да вземете яйцето — най-накрая каза премиер интегратор Астейг/Че. — Ако можете, използвайте един от стазис-кубовете. Натоварете го на Стършел девет. Главен военен трибун Меп Аху да остане с яйцето. Ще използваме „Кралица Маб“ като карантинна лаборатория. Корабът се освободи от всички оръжия и ядрено гориво… маскираните изтребители ще наблюдават изучаването на яйцето.

Няколко секунди генерал Бех бин Адее не отговори.

— Добре — каза най-сетне той. Активира теснолъчевия канал до Меп Аху и му предаде заповедите. Отрядът в ледената катедрала вече бе приготвил стазис-куба.

— Сигурен ли сте, сър? — попита Меп Аху. — От Ада и оцелелите от Ардис знаем на какво е било способно тяхното бебе сетебос. Дори неизлюпилото се яйце е притежавало сила. Не мисля, че Сетебос е оставил случайно едно здраво яйце.

— Изпълнете заповедите — каза генерал Бех бин Адее по общата тактическа честота, след което отвори персонален лъч към Меп Аху. — И късмет, синко.

Шест месеца след Падането на Илион, на деветия ден от месец ав:

Деймън командваше атаката срещу Ерусалим. Операцията бе обмислена изключително внимателно.

Сто старостилни човеци с напълно активирани функции се прехвърлиха свободно в една и съща секунда, три минути преди моравекските стършели да стоварят още сто доброволци от Ардис и други общности на оцелели. Моравекските войници им бяха предложили помощта си месеци по-рано, но още преди година Деймън се беше заклел, че ще освободи пленените в синия лъч старостилни човеци — всички стари приятели на Сави и нейни еврейски роднини, — и все още смяташе, че това трябва да е дело единствено на хората. Все пак бяха приели да заемат за по-дълго време костюмите, реактивните раници, бойната броня и енергийните оръжия. Стоте мъже и жени в стършелите — управлявани от моравеки, които нямаше да се намесват в самите бойни действия — носеха оръжията, които бяха прекалено тежки, за да се прехвърлят по факса.