Дан Симънс - Олимп

— Кога? — попита старият Приам. Очевидно премисляше всички последици от тая вест. Не бе напразно цар на най-великия град на земята от над пет десетилетия. Неговият син Хектор беше кръвен съюзник на Ахил, ала Хектор не бе цар. Хектор беше най-знатният воин на Илион, но въпреки че по-рано навярно бе носил съдбата на града на върха на меча си, изобщо не го беше съзнавал. Това бе работа на Приам.

— Кога — повтори Приам. — Кога ти и твоите дванайсет сестри ще убиете Ахил?

— Днес — обеща Пентезилея. — Както ти казах. Преди слънцето да залезе и тук, и на Олимп, който се вижда през оная дупка във въздуха, през която минахме на идване.

— Какво искаш, дъще? Оръжие ли? Злато? Богатства?

— Само твоята благословия, знатни Приаме. И храна. И ложе за мен и моите другарки, за да подремнем, преди да се изкъпем, да се нагиздим пак с доспехи и да идем да сложим край на тая война с боговете.

Царят плесна с ръце. Деифоб, многобройните стражи, придворните и дванайсетте амазонки бързо се приближиха.

Той поръча да донесат обилна храна на жените, да им приготвят меко ложе за краткия им сън, да им осигурят гореща баня и робини, за да ги разтрият с благовония и масла и накрая да нахранят, вчешат и оседлаят конете им, когато Пентезилея реши, че е готова да се отправи на бой.

Уверено усмихната, тя изведе дванайсетте си другарки от царската зала.

Квантовото телепортиране през Планковото пространство — термин, който богинята Хера не знаеше — би трябвало да е моментално, ала в пространството на Планк такива понятия нямаха значение. Преминаването през пролуките в тъканта на пространство-времето оставяше дири и благодарение на наномемите и клетъчното инженерство, които бяха част от тяхното сътворяване, боговете можеха да проследяват тези дири като ловци — както богинята Артемида проследяваше елен в гората.

Хера проследи лъкатушната следа на Зевс през Планковото небитие — знаеше само, че това не е никой от обичайните канали, свързващи Олимп с Илион или планината Ида. Този водеше някъде другаде на древната илионска земя.

Богинята се телепортира в голяма зала, която познаваше добре. На едната стена висеше великански колчан със стрели и бе нарисуван силует на огромен лък. На дългата ниска маса имаше десетки разкошни бокали, паници и златни блюда.

Зевс я погледна изненадано. Смален до скромния ръст от над два метра в тая човешка зала, той седеше на масата и разсеяно чешеше зад ушите едно куче със сива муцуна.

— Господарю — рече Хера. — И на това куче ли ще му отрежеш главата?

Гръмовержецът не се усмихна.

— Би трябвало. Така ще е по-милостиво към него. — Бащата на боговете се намръщи. — Познаваш ли това място и кучето?

— Да. Това е домът на Одисей на скалистата Итака. Кучето се казва Аргус и е отгледано от Одисей малко преди да замине за Троя.

— И то още го чака. Ала сега Пенелопа я няма, както и Телемах и даже женихите, които тъкмо бяха започнали да се трупат като лешояди в Одисеевия дом, за да искат ръката, земите и богатството на Пенелопа — те загадъчно изчезнаха заедно с всички други смъртни, освен ония няколко хиляди в Троя. Няма кой да го храни тоя помияр.

Хера сви рамене.

— Можеш да го пратиш в Илион и да го пуснеш да се нахрани с твоя непрокопсан син Дионис.

Зевс поклати глава.

— Защо си толкова сурова с мен? И защо ме проследи тук, когато искам да бъда сам, за да обмисля това странно изчезване на всички хора по света?

— Само се отбих да се сбогувам за няколко дни, твое страшно величество Крониде. Не ми се щеше да останем скарани след последния ни разговор. — Тя се приближи, скришом докосна пояса на Афродита, пъхнат под дясната й гръд, и усети притока на сексуална енергия в залата, изтичащите от нея феромони.

— Къде отиваш за няколко дни, когато и Олимп, и войната за Троя са в такъв смут? — избуботи Зевс, ала ноздрите му се разшириха и той я погледна с подновен интерес, забравил за кучето Аргус.

— С помощта на Нощта отивам да видя във земните плодни предели бог Океана и майка ни Тетида, които предпочитат тоя свят пред нашия студен Марс, както отлично ти е известно, съпруже. — Тя направи още три крачки напред и се приближи почти на една ръка разстояние от Зевс.

— Защо ще ходиш при тях, Херо? Те са си много добре през вековете, откакто опитомихме Червения свят и населихме Олимп.

— Надявам се да прекъсна кавгите им дълги — лукаво отвърна тя. — Двамата вече отдавна избягват взаимно общо легло и наслади: вражда им душите обсеби. Исках да те предупредя къде отивам, за да не ми бъдеш след време сърдит, ако тайно отида в къщата на Океана, дълбоко течащ и безкраен.