Дан Симънс - Олимп

Зевс се изправи. Хера усещаше обзелата го възбуда. Само гънките на божествените му одежди скриваха желанието му.

— Защо да бързаш, Херо? — Той я поглъщаше с очи. Погледът му й напомни за усещането от езика и дланите на нейния брат, съпруг и любим по най-нежните й места.

— А какво да чакам, мъжо?

— Ще можеш и после да идеш при бог Океана и Тетида — утре, вдругиден или никога — каза Зевс и пристъпи към нея. — А днес да вкусим любовна наслада! Хайде, жено…

Гръмовержецът помете всички бокали и съдове, отнесе храната от дългата маса с взрив на невидима сила, бликнала от вдигнатата му ръка, смъкна грамадния килим от стената и го метна върху грубите дъски.

Хера отстъпи назад и докосна гърдите си, сякаш се канеше да се телепортира.

— Зевсе Крониде всесилен, какви ми ти думи издума? Тук ли сега пожелаваш да легнем в любовна наслада? В изоставения дворец на Одисей и Пенелопа, пред погледа на това куче? Кой може да каже дали всички богове не ни наблюдават със своите басейни, наблюдателници и холостени? Щом брачното ложе те тегли, почакай да се върна от чертозите водни на Океан и ще легнем в моята спалня, която направи синът ни Хефест, в рамките той й постави врати непоклатни…

— Не! — изрева Зевс, сивокъдрата му глава вече достигаше тавана. — Ни бог, ни човек ще ни види! Облак огромен и златен ще разстеля над остров Итака и дома Одисеев и и очите най-остри във тази вселена не ще ни видят, ни бог, нито смъртен, ни даже Просперо и Сетебос тука не ще да проникнат. Съблечи се!

Господарят на боговете отново махна с мощната си ръка и цялата сграда завибрира от енергията на обгръщащото я силово поле и скриващия ги златен облак. Кучето Аргус избяга от залата с настръхнала от освобождаващата се енергия козина.

Зевс хвана Хера за китката и я притегли към себе си с дясната си ръка, а с лявата разголи гърдите й. Поясът на Афродита падна изпод гръдта й, ала това вече нямаше значение — въздухът буквално се бе сгъстил от желание и феромони и на богинята й се струваше, че може да плува в него.

Гръмовержецът я вдигна с една ръка и я хвърли по гръб върху покритата с килим маса. Добре, че Одисей я беше направил от дебели, яки дъски, взети от палуба на кораб, разбил се в коварните скали на Итака, помисли си Хера. Зевс смъкна дрехата от краката й и я остави гола, после смъкна и своите одежди.

Колкото и често да бе виждала божествения фалос на мъжа си еректирал, Хера никога не бе преставала да се удивлява. Всички богове бяха… е, богове… ала по време на тяхното почти забравено Преображение в олимпийци Зевс беше запазил най-внушителните атрибути за себе си. Тоя ален възлест прът, който в момента се насочваше между белите й колене, бе единственият жезъл, нужен на царя на боговете, за да всява благоговение сред смъртните и завист сред другите богове, и макар според Хера да го показваше прекалено често — желанието му беше пропорционално на неговия ръст и мъжественост, — тя все още смяташе тая част на нейното страшно величество само за своя.

Но с риск да бъде натъртена или нещо още по-лошо, Хера здраво стискаше голите си колене и бедра.

— Желаеш ли ме, съпруже?

Зевс дишаше през устата. Очите му бяха като на обезумял.

— Желая те, жено. Нивга такава любов към жена или дивна богиня в гърдите ми мощни не се е разгаряла. Разтвори си краката!

— Нивга ли? — като продължаваше да стиска колене, попита Хера. — Даже когато спа със съпругата на Иксиона, дето роди Пиритоя, на бог по съветите равен…

— Даже тогава, със съпругата на Иксиона, дето имаше толкова прозрачна кожа, че вените на гърдите й синееха — изпъшка Зевс, разтвори широко краката й и се вмъкна между белите й бедра. Фалосът му докосна белия й твърд корем и завибрира от желание.

— Даже когато люби Даная, дъщерята на Акризий ли? — попита Хера.

— Даже с нея — рече Зевс и се наведе напред, за да засмуче щръкналите й зърна, първо лявото, после дясното. Десницата му се плъзна между краката й. Хера беше мокра — от въздействието на пояса и от собственото й желание. — Въпреки че всеки би свършил само при вида на прекрасните й нозе! — прибави той.

— Сигурно си го сторил неведнъж, господарю — изстена Хера, когато Зевс пъхна широката си длан под задника й и я повдигна към себе си. Едрата, гореща главичка на жезъла му се удряше в бедрата й и ги овлажняваше. — Защото тя ти роди цял отбор мъже.

Гръмовержецът беше толкова възбуден, че не можеше да проникне в нея, и се бъхтеше около топлото й влагалище като момче, което за пръв път е с жена. Когато пусна гърдите й с лявата си ръка, за да насочи фалоса си, Хера го стисна за китката и настойчиво прошепна: