Дан Симънс - Олимп

— Атина Палада никога не е обичала Илион, обична ми дъще. Тя открай време заговорничи с нашите аргивски врагове, за да разруши тоя град и всичко зад неговите стени. Ала сега богинята е наш заклет враг. Двете с Афродита убиха Астианакс, невръстния син на Хектор, малкия господар на града, с думите, че за тях ние и нашите деца сме само обикновени жертви. Няма да има мир с боговете, докато не бъде изтребен или техният, или нашият род.

Все още на едно коляно, ала с високо вдигната глава, Пентезилея предизвикателно впери в него сините си очи.

— Обвинението срещу Атина и Афродита е лъжа. Тая война е лъжа. Боговете, които обичат Илион, искат пак да ни подкрепят — включително самият татко Зевс. Даже сивооката Атина Палада застана на страната на Троя, заради долното коварство на ахейците и по-точно на оня лъжец Ахил, тъй като той е измислил клеветата, че Атина е убила неговия другар Патрокъл.

— Мир ли ни предлагат боговете? — промълви Приам. В гласа му се долавяше копнеж.

— Атина предлага нещо повече от мир — рече Пентезилея и се изправи. — Тя и боговете, които обичат Троя, ви предлагат победа.

— Победа над кого? — викна Деифоб и застана до баща си. — Сега ахейците са наши съюзници. Те и изкуствените същества, моравеките, които защитават нашите градове и станове от Зевсовите мълнии.

Амазонската царица се засмя. В тоя момент всички мъже в залата се удивиха от красотата й — млада и хубава, с румени страни и одухотворено момичешко лице, гъвкаво и в същото време сочно тяло под разкошните бронзови доспехи. Но погледът и сериозното изражение на Пентезилея не бяха на обикновено момиче — те издаваха жизненост и интелигентност, както и воинска страст за действие.

— Победа над Ахил, който измами твоя син, знатния Хектор, и който в момента води Илион към гибел — извика амазонката. — Победа над аргивците, ахейците, които в момента кроят вашия крах, разрушаването на града, смъртта на другите ти синове и внуци и поробването на твоите жени и щерки.

Приам поклати глава почти тъжно.

— Никой не може да надвие бързоногия Ахил в битка, амазонке. Даже Арес, който три пъти е убиван от неговите ръце. Даже Атина, която избяга пред неговата атака. Даже Аполон, когото отнесоха на Олимп на парчета, след като предизвика Ахил. Даже Зевс, който се бои да слезе тук, за да влезе в единоборство с богочовека.

Пентезилея също поклати глава и златните й къдрици проблеснаха.

— Зевс не се бои от никого, знатни Приаме, гордост на Дардановия род. И може с едно махване на своята егида да погуби Троя, да, да унищожи самата земя, върху която се издига твоят град.

Копиеносците пребледняха и даже Приам потрепери при споменаването на егидата, най-могъщото и загадъчно Зевсово оръжие. Всички бяха наясно, че ако реши да го използва, Зевс може да погуби в миг дори другите олимпийски богове. Това не беше обикновено термоядрено оръжие, каквото гръмовержецът безполезно хвърляше върху моравекските силови полета в началото на войната. Имаше защо да се страхуват от егидата.

— Заклевам ти се, знатни Приаме — продължи амазонската царица. — Ахил ще е мъртъв, преди слънцето да залезе и на двата свята. Кълна се в кръвта на моите сестри и майка ми, че…

Царят вдигна ръка и я накара да млъкне.

— Не ми се кълни, млада Пентезилея. Още откакто си се родила, ти си ми като родна щерка. Да призовеш Ахил на двубой е равносилно на смърт. Какво те накара да дойдеш в Троя, за да намериш смъртта си от неговите ръце?

— Не е смърт, царю — с напрегнат глас възрази амазонката. — А слава.

— Тия две неща често се припокриват — отвърна Приам. — Ела, седни до мен. Да поговорим насаме. — И даде знак на своя телохранител и син Деифоб да се отдръпне настрани, за да не ги чува. Дванайсетте амазонки също се отдалечиха на няколко крачки.

Пентезилея седна на втория трон, по-рано принадлежал на Хекуба, изваден от развалините на стария дворец и държан тук свободен в нейна памет. Младата царица остави лъскавия си шлем на широката странична облегалка и се наведе към стареца.

— Гонят ме Фуриите, татко Приаме. От три месеца ме гонят Фуриите.

— Защо? — попита той и се наклони към нея като някакъв бъдещ свещеник към все още неродена изповядваща се. — Тия духове отмъстителки искат кръв само ако не е останал жив човек да отмъсти, дъще — особено когато някой е причинил зло на свой роднина. Ти не си сторила зло на никой член на амазонското царско семейство.

— Убих сестра си Хиполита — с треперещ глас призна Пентезилея.