Дан Симънс - Олимп

— Привет, Пентезилея, дъще Аресова, царице на амазонките — извика Деифоб. — Добре си дошла със своите дванайсет жени-воини. Цял Илион днес ти отправя своята благодарност, задето идваш като съюзница и приятелка да ни помогнеш във войната със самите олимпийски богове. Влез, изкъпи се, приеми нашите дарове и познай истинското гостоприемство и признателност на Троя. Хектор, нашият най-знатен герой, щеше да те посрещне лично, но си почива, след като цяла нощ се грижи за братовата си погребална клада.

Царицата с лекота скочи от великанския си боен жребец — движеше се със съвършена грациозност въпреки тежките си доспехи и лъскавия си шлем. Хвана Деифоб за предмишницата с двете си силни ръце и го поздрави с войнишко приятелско стискане.

— Сполай ти, сине Приамов, герой от хиляди единоборства. Ние с моите другарки ти благодарим, изразяваме съболезнованията си на теб, баща ти и целия Приамов народ за смъртта на Парис, вест, която стигна до нас преди два дни, и приемаме щедрото ви гостоприемство. Ала преди да вляза в Парисовия дом и сега палат на Приам, трябва да ти кажа, че не съм дошла да се бия с вас срещу боговете, а веднъж завинаги да сложа край на вашата война с тях.

Деифоб, чиито очи и без това си бяха изпъкнали, буквално се облещи срещу красивата амазонка.

— Как ще го сториш, царице Пентезилея?

— Тъкмо това съм дошла да ви кажа и сетне да го направя — отвърна тя. — Хайде, покани ме вътре, приятелю Деифобе. Трябва да се срещна с баща ти.

Деифоб обясни на амазонската царица и нейните телохранителки, че баща му, цар Приам, се е настанил в по-малкия палат на Парис, защото боговете още в първия ден на войната преди осем месеца разрушили неговия дворец и убили жена му, троянската царица Хекуба.

— Пак ти поднасям съболезнованията на амазонките, Деифобе — рече Пентезилея. — Скръбната вест за смъртта на царицата стигна даже до нашите далечни острови и хълмове.

На влизане в царските покои Деифоб се прокашля и каза:

— Като стана дума за твоята далечна земя, дъще Аресова, как успяхте да се спасите от гнева на боговете през тоя месец? Из града за една нощ се разнесе мълвата, че по време на плаването си до родината Агамемнон намерил гръцките острови пусти. Тая сутрин даже смелите защитници на Илион треперят при мисълта, че боговете погубват всички хора освен аргивците и нас. Как се спаси твоят народ?

— Народът ми не се е спасил — хладнокръвно отвърна Пентезилея. — Боя се, че страната на храбрите амазонки е също толкова пуста, колкото и всяка друга земя, която прекосихме през последната седмица от пътуването си. Ала Атина ни пощади за тая задача и праща важно послание на илионския народ.

— Какво послание?

Тя поклати глава.

— Посланието е за цар Приамовите уши.

Сякаш по даден знак, прозвучаха тръби, завесите се вдигнаха и в залата бавно влезе Приам, опрян на ръката на един от царските си стражи.

Пентезилея го беше виждала в тронната му зала преди по-малко от година, когато с петдесет амазонки бяха пробили ахейската обсада, за да окуражат Троя и да я уверят във верността си. Тогава й бе казал, че не се нуждаят от помощта им, ала я беше обсипал със злато и други дарове. Но сега царицата зяпна смаяно.

Доскоро наистина старец, ала преизпълнен с жизненост, сега царят изглеждаше остарял с двайсет години. Бузите му, винаги румени от вино или вълнение, когато Пентезилея го беше виждала през своите двайсет и пет години, дори като дете, когато със сестра си Хиполита се бяха скрили зад завесите в тронната зала на майка си и бяха гледали царското пратеничество от Илион, дошло да поднесе почитанията си, сега бяха хлътнали, сякаш бяха изпадали всичките му зъби. Прошарената му и по-рано коса беше побеляла. Очите му сълзяха и втренчено се взираха в призраци.

Старикът почти се строполи на златния си трон с инкрустирани лазуритни орнаменти.

— Сполай ти, Приаме, сине Лаомедонтов, знатни царю Дарданиде, баща на смелия Хектор, клетия Парис и гостоприемния Деифоб — започна Пентезилея и застана на едно коляно. Макар и мелодичен, младежкият й глас високо кънтеше в грамадната зала. — Аз, Пентезилея, навярно последната амазонска царица, и моите дванайсет жени-воини в медни доспехи, ти носим почит, съболезнования, дарове и своите копия.

— Вашите съболезнования и преданост са най-скъпите ви дарове, мила Пентезилея.

— Нося ти и послание от Атина Палада и ще ви кажа как да турите край на войната с боговете.

Царят вирна глава. Неколцина от свитата му ахнаха.