Дан Симънс - Олимп

— Добре съм — казвам с надеждата, че не са чули писъците ми в асансьорната шахта. — Трябва да говоря с Одисей.

— Одисей… ъъъ… в момента не е на разположение — отвръща Астейг/Че.

— Трябва да говоря с него.

— Боя се, че това е невъзможно — казва моравекът, който е горе-долу колкото приятеля ми Манмът, но изглежда и говори съвсем различно. Гласът му всъщност дразнещо прилича на нечий друг — на гласа на един англичанин.

— Но аз непременно трябва…

Млъквам насред изречението. Убили са Одисей. Ясно е, че тези полуроботи са направили нещо ужасно на единственото друго човешко същество на кораба. Не зная защо им е трябвало да видят сметката на ахееца, но пък и без това никога не бих могъл да разбера две трети от нещата, които правят или не правят моравеките.

— Къде е той? — питам. Мъча се да говоря уверено и авторитетно, макар и да съм вързан за малкия си стол. — Какво сте му направили?

— Нищо не сме напрарили на Лаертовия син — казва Астейг/Че.

— Защо да нараняваме гост? — пита приличащият на кутия век с паешки крака, за чието име не се сещам… не, сещам се, Ретроград Йогенсон, Гундерсон или нещо пак толкова скандинавско.

— Тогава го доведете — казвам.

— Не можем — повтаря премиер интегратор Астейг/Че. — Не е на кораба.

— Не е на кораба? — повтарям и поглеждам към холографските дисплеи в една ниша в корпуса, където би трябвало да има прозорец.

По дяволите, та това си е прозорец, доколкото мога да преценя. Нещо синьо и бяло се върти под нас и изпълва целия екран.

— Значи Одисей е слязъл долу на тази Земя? — питам. — На моята Земя?

Моята Земя ли е това всъщност? Да, живял съм и съм умрял на нея, но преди хиляди години, ако може да се вярва на боговете и моравеките.

— Не, Одисей не е на повърхността — отвръща Астейг/Че. — Отиде да се срещне с Гласа, който се свърза с кораба по време на преминаването ни… Гласът, който го поиска поименно.

— Покажете на доктор Хокънбери — казва генерал Бех бин Адее. — Така ще разбере защо не може тъкмо сега да разговаря с Одисей.

Астейг/Че като че ли обмисля предложението. След това се обръща към щурмана — подозирам, че помежду им протича някакъв разговор по радиото — и Чо Ли раздвижва ръка-пипало. На по-малко от две крачки пред мен се разтваря триизмерен холографски прозорец с ширина метър и осемдесет.

Одисей се люби с най-чувствената жена, която съм виждал — може би с изключение на Елена Троянска, разбира се. Мъжкото ми его ми казваше, че моето любене — добре де, чукане — с Елена е енергично и с въображение. Но след като гледам тридесет секунди с увиснала челюст сношаването между голия Одисей с неговото покрито с белези от битките загоряло и могъщо тяло и бледата, екзотична, въздушна, чувствена и леко космата жена с невероятен грим, съвсем ясно разбирам, че упражненията ми с Елена са били еднообразни, посредствени и на бавни обороти в сравнение с това, което правят тези двама еротични атлети.

— Стига — казвам с пресъхнала уста. — Изключете го.

Порнографският екран изчезва.

— Коя е тази… дама? — успявам да попитам.

— Нарече се Сикоракса — отвръща Ретроград Някойси. Винаги ми е било странно да чувам плътния му глас от тази малка метална кутия върху дългите кльощави крака.

— Искам да говоря с Манмът или Орфу от Йо — казвам аз. Познавам двамата веки от най-много време и Манмът е най-човекоподобният от всички тези хора-машини. Ако мога да убедя някого на борда на „Кралица Маб“, то това е Манмът.

— Боя се, че и това е невъзможно — отговаря Астейг/Че.

— Защо? Да не би да правят секс с някоя моравекска мадама или нещо подобно?

Чувам колко глупав е опитът ми за остроумничене, докато отеква в ума ми през последвалите дълги секунди неодобрително мълчание.

— Те навлязоха в земната атмосфера в спускателен кораб, носещ подводницата на Манмът — казва Астейг/Че.

— Не можете ли да се свържете с тях по радиото или по друг начин? — питам. — Искам да кажа, биха могли да улавят радиосигналите, както ставаше по мое време, през двайсети и началото на двайсет и първи век.

— Да, поддържаме контакт с тях — казва Ретроград Едикойси. — Но в момента корабът им се намира под атака и не желаем да отвличаме ненужно вниманието им. Оцеляването им е в най-добрия случай проблематично.

Смятам да задам още въпроси — кой на Земята атакува приятелите ми? Защо? Как? — но разбирам, че подобен разговор само ще отвлече вниманието ми от истинската причина, поради която съм тук.