Дан Симънс - Олимп

— Трябва да създадете брана-дупка на брега до Илион — казвам.

Генерал Бех бин Адее раздвижва черните си, покрити с шипове ръце по начин, който може да се изтълкува и като въпрос.

— Защо? — пита той.

— Защото гърците ще бъдат изклани до крак от троянците, а не заслужават подобна съдба. Искам да им помогна да се спасят.

— Не — казва генералът. — Имах предвид, защо смятате, че е по силите ни да създаваме брана-дупки когато си пожелаем?

— Защото веднъж ви видях да го правите. Вие сте създали всички онези брана-дупки, през които скочихте от Астероидния пояс до Марс, а след това по случайност и до Илион-Земя. Преди повече от десет месеца. Бях там, не помните ли?

— Технологията ни не е адекватна за създаването на брана-дупки към други вселени — казва Чо Ли.

— Но го направихте , по дяволите! — Гласът ми е станал писклив.

— Не, не го направихме — отвръща Астейг/Че. — Всъщност онова, което направихме тогава, бе… трудно е за описване и не съм учен или инженер, макар да имаме мнозина… онова, което направихме, бе да пресечем връзките на брана-дупката на така наречените богове и да насочим някои от нашите към квантовата матрица, която бяха създали.

— Е, в такъв случай го направете пак — казвам. — Животът на десетки хиляди хора зависи от това. И докато го правите, можете да върнете онези няколко милиона гърци и други в Европа на Илион-Земя, които изчезнаха… бяха изстреляни в космоса в син лъч.

— Това също не знаем как да направим — казва Астейг/Че.

Изкушавам се да попитам: „Тогава каква полза от вас, мамка ви?“ Не го правя.

— Но тук сте в безопасност, доктор Хокънбери — продължава премиер интеграторът.

Отново ми иде да изкрещя на тези създания от пластмаса и метал, но осъзнавам, че той… то… е право. Наистина съм в безопасност на борда на „Кралица Маб“. Най-малкото в безопасност от троянците. А може би апетитната мацка, която чука Одисей, си има сестра…

— Трябва да се върна — чувам се да изричам. „Къде ще се връщаш бе, идиот? При избиваните гърци ли? Голяма тъпотия!“

— Ще ви убият — казва генерал Бех бин Адее. Едрият тъмен човекоподобен войник-робот изобщо не изглежда разстроен от тази перспектива.

— Не и ако ми помогнете.

Моравеките като че ли отново общуват безмълвно помежду си. Виждам на един отдалечен монитор в другия край на мостика Одисей и жената. В момента тя е отгоре и забелязвам, че е още по-красива и страстна, отколкото съм предположил отначало. Внимавам да не получа ерекция пред тези моравеки. Ако забележат — а те имат склонността да забелязват много неща у хората, — може да го изтълкуват погрешно.

— Ще ви помогнем, стига да можем — най-сетне казва Астейг/Че. — Какво е желанието ви?

— Трябва да отида на едно място, без да ме виждат — казвам и започвам да им описвам изгубения шлем на Хадес и метаморфозната гривна.

— Метаморфозната технология е непосилна за нашите възможности, поне що се отнася до прилагането й върху живи организми — казва Ретроград… Синопесен, най-накрая се сещам за името му. — Тя променя реалността на квантово ниво, което все още не разбираме напълно. Далеч сме от създаването на машини, способни да променят тази форма на вероятностен колапс.

— И нямаме представа как този шлем на Хадес постига истинска невидимост — добавя Чо Ли. — Макар че ако е от същия тип като другите технологии на олимпийците или на силите зад тях, вероятно става дума за минимално квантово изместване във времето, но не и в пространството.

— Можете ли да скалъпите нещо подобно за мен? — питам. Давам си сметка, че няма никаква убедителна причина тези заети моравеки да правят каквото и да било за мен.

— Не — отвръща Астейг/Че.

— Бихме могли да адаптираме някакво хамелеонско облекло — обажда се генерал Бех бин Адее.

— Страхотно — казвам. — Какво е това хамелеонско облекло?

— Активен стелт-камуфлажен полимер — отвръща генералът. — Примитивен, но върши работа, ако не се движиш прекалено бързо на рязко променлив фон. Горе-долу същият материал, с който бе покрит марсианският ви кораб, само че по-порест и невидим в инфрачервения спектър. Лещите са наноклетъчни, така че няма да има прекъсване на хамелеонската адаптация.

— Боговете свалиха марсианския ни кораб от орбита — казвам аз.

— Е, да… Това трябва да се има предвид — казва генерал Бех бин Адее.

— Това хамелеонско облекло ли е най-доброто, на което сте способни?

— При тези срокове — отвръща Астейг/Че.