Дан Симънс - Олимп

Винаги бе мислила за дупката на създанието като за „Ямата“, с главно „Я“.

— Не се ли страхувате, че майка му… баща му… или каквото и да е там от кратера Париж няма да дойде да си го търси?

Ада погледна към Деймън, който стоеше до Ямата и разговаряше оживено с Никой.

— Големият Сетебос още не се е показал — каза тя. — Повече се тревожим какво ще направи малкият.

Описа им как малкото многоръко чудовище сякаш изсмуква енергия от земята, където някой е умрял по ужасен начин.

Хана потръпна, макар слънчевите лъчи вече да бяха станали по-силни.

— Видяхме войниксите в гората на светлините на прожектора — тихо каза тя. — Безброй. Редица след редица. Просто си стоят под дърветата и склоновете. Мисля, че най-близките са на около три километра. Какво ще правите?

Ада й разказа за плана за острова.

Елиън отново се окашля и каза:

— Извинете. Не е моя работа и зная, че нямам право на глас, но ми се струва, че скалист остров като онзи ще ви постави в нашето положение на кулата. Войниксите ще продължават да нападат и нападат, а както са много наоколо, вие ще умирате един по един. По-разумно ми се струва някакво място като Моста, за който ни каза Хана.

Ада кимна. Тъкмо сега не й се искаше да оспорва стратегиите — наоколо се бяха насъбрали доста от оцелелите от Ардис, които биха гласували за острова.

— Разбира се, че имаш право на глас, Елиън — каза тя. — Всички имате право на глас. Сега сте част от общността, както ще бъде всеки новооткрит беглец, и затова имате точно толкова право на глас, колкото и аз самата. Благодаря за мнението ти. Смятаме да обсъдим въпроса по време на обяда — дори часовите ще гласуват чрез посредници. Дотогава по-добре поспете.

Елиън, Бимън, русата Айяи — която по някакъв необясним начин бе успяла да си остане красива въпреки всичките драскотини и дрипите, — дребната мълчалива Сюзан и едрият брадат Стеф кимнаха и тръгнаха след Том и Сайрис да си намерят празни постелки някъде по палатките.

— Ти също трябва да поспиш — каза Ада и докосна ръката на Хана.

— Какво е станало с китката ти, Ада?

Ада погледна грубо поставения гипс и мръсния бинт.

— Счупих я по време на боя. Дребна работа. Интересно, че войниксите са се махнали от Голдън Гейт. Това ме кара да мисля, че се бием с краен брой създания… искам да кажа, щом им се налага да се прехвърлят от място на място.

— Краен брой са — съгласи се Хана. — Но Одисей смята, че са около милион, а ние сме по-малко от сто хиляди. Сто хиляди преди началото на клането — след кратка пауза добави тя.

— Никой има ли представа защо ни нападат войниксите?

— Мисля, че има, но не ми е казал — отговори Хана. — Много неща запазва за себе си.

„Това е заради подценяването на двайсетилетката“ — помисли си Ада и каза:

— Изглеждаш изтощена, скъпа. Наистина трябва да поспиш.

— Когато и Одисей легне да спи — отвърна Хана и я погледна в очите с някаква смесица от свенливост, дързост и гордост на млада любовница.

Ада само кимна.

Деймън се приближи до огъня.

— Ада, може ли за минута?

Ада докосна Хана по рамото, бързо стана и последва Деймън към Ямата, където стоеше Никой. Наричаният някога Одисей мъж бе не по-висок от нея, но бе толкова здрав и мускулест, че от него буквално лъхаше на мощ. Ада погледна къдравите сиви косъмчета по гърдите му под разтворената му туника и го попита:

— Как ти се струва любимецът ни?

Никой не се усмихна. Почеса брадата си, погледна надолу в Ямата към странно кротналото се бебе, след което черните му очи отново се вдигнаха към Ада.

— Трябва да го убиете — каза той.

— Точно това смятаме да направим.

— Имам предвид още сега — каза Никой-Одисей. — Тези неща не са толкова бебета на истинския Сетебос, колкото въшки.

— Въшки ли? — изненада се Ада. — Чувам мислите му…

— И ще ги чуваш все по-силно и по-силно, докато това нещо не се измъкне оттам — сигурно вече се е мъчило да го направи — и не изсмуче енергията и душите от телата ви.

Ада примигна и погледна в Ямата. Двете полусфери на мозъка-гръб на бебето бяха като сиво сияние. Съществото беше на дъното на Ямата, с прибрани пипала, ръцете му бяха сгънати под слизестото тяло, а многобройните му очи — затворени.

— Яйцата се излюпват и тези гадини плъзват навсякъде — продължи Никой. — Явяват се като разузнавачи на истинския Сетебос. Порастват само до около шест метра дължина. Намират… храна… в почвата и после се връщат при истинския Сетебос. Все още не съм сигурен как точно пътуват, сигурно през брана-дупка — това не е достатъчно голямо, за да създаде брана-дупка… Когато докладват, големият Сетебос им благодари за информацията и ги изяжда, като поглъща цялото зло и ужас, който тези… бебета… са изсмукали от света.