Дан Симънс - Олимп

— Не е ли по-добре да се махаме?!

Тя пропълзя със спалната си кожа към него. Лицето й също бе открито и влагата бе напоила външния пласт на полепналата по тялото термокожа.

— Единственото място, където ще сме в безопасност, е под водата — викна тя в ухото му. — На дъното на океана ще сме защитени от мълниите. Искаш ли да преминем?

Харман не искаше. Мисълта да мине през бариерата на силовото поле в почти абсолютната тъмнина и ужасяващо налягане изобщо не го блазнеше, макар вълшебната му термокожа да бе в състояние да го предпази от удавяне или смазване. Освен това бурята като че ли поотслабваше. Вълните горе вече изглеждаха високи само двайсетина метра.

— Не, благодаря — извика той. — Предпочитам да рискувам тук.

Избърса лицето си и надяна тънката като филм осмозна маска. Без дразнещата очите и устните сол можеше да се съсредоточи по-лесно.

А имаше много неща, върху които да се съсредоточи. Все още се опитваше да се оправи с новите си функции.

Много от тези новопридобити — макар по-точната дума да бе „разпознати“ — способности бяха забранени, наред с възможността да се прехвърля свободно по факса. Например ясно разбираше, че е в състояние да получи достъп до логосферата, за да извлича информация или да общува с всеки и навсякъде, но тези функции бяха прекъснати от онзи или онова, което в момента управляваше пръстените.

Други пък работеха идеално, но съвсем не допринасяха за душевния му мир. Имаше медицински монитор, който при задействане докладва и показа, че ако продължи диетата на хранителни блокчета и вода повече от три месеца, тя ще доведе до липса на определени витамини. Освен това разбра, че в левия му бъбрек се натрупва калций, който най-много след година ще образува камък, че се е сдобил с два полипа в дебелото черво от последното си посещение на булаторията, че колонията стрептококи в гърлото му не е успяла да се развие благодарение на генетичната му защита, че кръвното му налягане е над нормата и че в левия бял дроб има слаби сенки, изискващи незабавен преглед с булаторните сензори.

„Страхотно — помисли си Харман, като почесваше покритите си с термокожата гърди, сякаш леката сянка, за която бе сигурен, че е рак на белия дроб, вече започваше да го боли. — И какво да правя с тази информация? Тъкмо в момента булаториите са ми малко недостъпни“.

Други функции служеха за по-непосредствени цели. През последните няколко дни бе открил, че разполага с възпроизвеждаща функция, с чиято помощ може да съживи с изумителна яснота всеки момент или събитие в живота си — по-скоро като истинско преживяване, отколкото като спомен: избираше пазената в белтъчната памет, а не в мозъка информация, зареждаше я и я възпроизвеждаше в главата си. Вече девет пъти бе викал няколко минути спомени от първата им среща с Ада (обикновената памет не можеше да му каже, че бе носила светлосиня рокля онази вечер на факс партито) и се бе връщал над тридесет пъти към моментите от последния път, когато се любиха. Мойра дори изкоментира изцъкления му поглед и скованата походка, когато възпроизвеждаше. Знаеше какво прави, още повече като се имаше предвид, че нито термокожата, нито горните му дрехи не бяха в състояние да скрият реакцията му.

Харман имаше достатъчно здрав разум да разбере, че може да се пристрасти към тази функция и че трябва да я използва много, много внимателно, особено когато ходи по океанското дъно. Все пак извика някои от разговорите си със Сави, за да събере още данни за нещата, които бе казала за миналото, за пръстените и за света — неща, които тогава изглеждаха маловажни или загадъчни, но след кристалния шкаф бяха много по-смислени. Освен това с огромна мъка разбра, че през вековните си опити да се добере до пръстените и да преговаря с постчовеците, Сави е действала според крайно недостатъчна информация — дори не бе знаела за съществуването на истински космически кораби в Средиземноморския басейн и подходящ начин да се свърже с Ариел чрез частните връзки на Просперо с логосферата.

Освен това ясният образ на Сави във възпроизведения спомен ясно му показваше колко по-младо е лицето и тялото на Мойра — но и до каква степен двете си приличаха.

Прерови останалите функции. Близката мрежа, далечната мрежа и всеобщата мрежа не функционираха, както и прехвърлянето по факса и връзката с логосферата. Очевидно всички вътрешни функции работеха, за разлика от онези, които разчитаха на планетарната система от спътници, орбиталните акумулатори на материя, предавателите на факс и данни и т.н.