Дан Симънс - Олимп

— Защо тогава не са хвърлили и моя? — попита Мойра. — Или не са довършили грабежа? Доколкото забелязах, всички ахати, яспис, халцедон, изумруди, лазулит, корнелиан и другите дрънкулки са си все още на място по стените на лабиринта.

— Калибан се прехвърли по факса и се погрижи за двадесет от халифатските мандроиди — каза Просперо. — На слугите им трябваше цял месец да почистят кръвта.

Мойра вдигна глава.

— Калибан е все още жив?

— О, да. Питай приятеля си Харман.

Тя стрелна с поглед Харман, но отново насочи вниманието си към мага.

— Изненадана съм, че не ме е изнасилил.

Просперо тъжно се усмихна.

— О, той се опита, скъпа Миранда. Опита много пъти, но саркофагът не се отваряше за него. Ако светът се бе подчинил на волята и члена му, отдавна вече щеше да е населил този земен остров с калибанчета от теб.

Мойра потрепери, обърна се отново към Харман и загърби стареца.

— Искам да зная твоята история, характера и живота ти — заяви тя. — Дай си ръката.

Опря десния си лакът на масата и вдигна ръка с длан към него.

Объркан, Харман направи същото, но без да я докосва.

— Ох — въздъхна Мойра. — Нима старостилните човеци са забравили споделящата функция?

— Всъщност да — обади се Просперо. — Приятелят ни Харман може — или би могъл, докато айфелбанът не ограничи достъпа му — да извиква само функциите търсене, обща мрежа, близка мрежа и далечна мрежа. И всичко това само като си представя определени геометрични форми.

— Майко божия — възкликна Мойра и отпусна ръка на масата. — Могат ли все още да четат ?

— Само Харман и неколцина други, които той научи през последните няколко месеца — отвърна Просперо. — А, забравих да спомена, че нашият приятел се научи да сиглира преди няколко месеца.

— Да сиглира? — разсмя се Мойра. — Това никога не е било замислено като начин да се разбират книгите. То си е най-обикновена индексираща функция. Сигурно е като да погледнеш рецепта в готварска книга и да си помислиш, че всъщност си изял ястието. Народът на Харман сигурно е най-тъпият подвид на homo sapiens, появявал се на планетата.

— Виж какво — възпротиви се Харман. — Тук съм все пак. Не говори, сякаш ме няма. Може и да не познавам тази споделяща функция, но мога да я науча бързо. Междувременно можем да разговаряме. Аз също имам въпроси, нали разбираш.

Мойра го погледна. Очите й бяха сиво-зелени.

— Извинявай — отвърна тя. — Бях груба. Сигурно ти е струвало много да ме събудиш — и си го направил против волята си. Убедена съм, че би искал да си някъде другаде. Най-малкото, което мога да направя, е да се държа учтиво и да отговоря на въпросите ти.

— Можеш ли да ми покажеш тази споделяща функция, за която спомена? — попита Харман. Бе твърдо решен да не губи самообладание от тази жена, която толкова много приличаше на Сави и говореше с нейния глас. — Или да ми покажеш как да се прехвърлям без факс възлите — добави той. — Както го прави Ариел.

— А, Ариел. — Мойра хвърли поглед към Просперо. — Значи старостилните са забравили как да се прехвърлят свободно?

— Забравили са почти всичко — каза Просперо. — Бяха накарани да забравят. От твоя народ, Мойра. От Вала, от Тирза, от Рахаба… От всички твои сънародници.

Мойра се потупа по дланта с плоското на ножа.

— Защо използва този човек да ме събуди, Просперо? Нима Сикоракса е консолидирала силата си и е освободила чудовището ти Калибан от контрола ти?

— Така направи, и той е свободен — тихо каза Просперо. — Реших, че е време да те събудя, защото сега по този свят броди Сетебос.

— Сикоракса, Калибан и Сетебос — повтори Мойра и пое дълбоко дъх през стиснатите си зъби.

— Заедно вещицата, полудяволът и създанието на мрака ще контролират Луната и Земята, ще решават всички приливи и отливи, ще имат власт над всичко.

Мойра кимна и прехапа пълната си долна устна.

— Кога тръгва айфелбанът?

— След по-малко от четири часа — отговори магът. — Ще дойдеш ли на него, скъпа Миранда? Или ще заспиш във факс ковчега на времето отново и ще оставиш атоми и спомени да се възстановяват в безсмислен кръг завинаги?

— Ще бъда в проклетата кабина. И ще почерпя от осъвременяващите бази каквото ми е нужно да зная за този прекрасен нов свят, в който се родих отново. Но първо младият Прометей има да пита, а след това имам предложение какво да направи, за да възстанови функционалния си статус.

Мойра погледна към върха на купола.

— Мойра, не — обади се Просперо.