Дан Симънс - Олимп

— Харман, задай въпросите си — каза тя и постави меката си длан върху ръката му.

Той облиза устни.

— Наистина ли си постчовек?

— Да, наистина. Така ни наричаше народът на Сави преди Последния факс.

— Защо приличаш толкова много на Сави?

— А… значи я познаваш? Добре, ще науча състоянието или участта й, щом извикам осъвременяващата функция. Познавам Сави, но по-важното е, че Аман Фердинанд Марк Алонсо хан Хотеп бе влюбен в нея, а тя не отвърна на любовта му — бяха от различни племена, така да се каже. Затова приех нейния образ, спомените й, гласа й — всичко… преди да дойда в Тадж.

— Как си взела образа й? — попита Харман.

Мойра отново погледна Просперо.

— Значи не знаят нищо, нали? — После се обърна към Харман. — Ние, постчовеците, стигнахме до точката да нямаме собствени тела, мой млади Прометее. Или поне не онова, което разбирате под тела. Не ни бяха нужни. Бяхме само няколко хиляди, но се размножавахме от човешкия генетичен резерв, благодарение на генетичните умения на този аватар на киберпространствената логосфера…

— Е, чак благодарности… — обади се Просперо.

— Когато искахме да приемем човешки облик — винаги женски, трябва да добавя, — просто приемахме нечий.

— Но как ? — попита Харман.

Мойра въздъхна.

— Пръстените още ли са в небето?

— Разбира се — отговори Харман.

— И полярният, и екваториалният?

— Да.

— Какво са те според теб, Харман-Прометее? Там има над милион отделни тела… какво смятат твоите хора, че представляват те?

Харман отново облиза устни. Въздухът в огромния храм-гробница бе изключително сух.

— Знаем, че там бе нашата булатория, в която се подмладявахме. Повечето смятаме, че останалите тела са домове на постчовеците, на твоя народ. И ваши машини. Градове на орбитални острови, като този на Просперо. Бях миналата година на острова на Просперо, Мойра. Помогнах да го разрушим.

— Нима? — Тя отново погледна мага. — Много добре, млади Прометее. Но грешиш, ако мислиш, че тези милион тела в орбита, повечето от които са много по-малки от острова на Просперо, са обиталища на моя вид или служещи единствено на нас машини. Разбира се, има към дузина обитатели, както и няколко хиляди огромни генератори на червееви дупки, акумулатори на черни дупки, ранни експерименти от програмата ни за пътуване между измеренията, генератори на брана-дупки… но повечето от телата в орбита служат на вас.

— На нас ли?

— Знаеш ли какво представлява прехвърлянето по факса?

— Правил съм го през целия си живот — каза Харман.

— Да, разбира се, но знаеш ли какво представлява ?

Харман пое дъх.

— Всъщност никога не съм се замислял, но по време на пътуванията ни миналата година Сави и Просперо обясниха, че факс павилионите всъщност превръщат телата ни в кодирана енергия и след това ги възстановяват заедно с нашите съзнания и спомени на друг възел.

— Да, но факс павилионите и възлите не са необходими. Те са просто уловка, която да ви попречи да се мотаете там, където не трябва. Факс формата на телепортиране бе изключително лакома за компютърна памет, дори и за най-новите Калаби-Яу ДНК и за машините с мехурчеста памет. Имаш ли представа колко памет е нужна за запазването на данните само за молекулите на едно човешко същество, да не говорим за холистичната вълна на личността и спомените му?

— Не — отвърна Харман.

Мойра посочи към върха на купола, но Харман разбра, че всъщност тя има предвид тъмносиньото небе и орбиталните пръстени над полюса и екватора.

— Милион орбитални банки памет — каза тя. — Всяка предназначена за един от вас, старостилните човеци. А в много от другите тромави орбитални машини, в самите захранвани от черни дупки телепортаторни устройства — сателити за глобално позициониране, скенери, редуктори, компилатори, приемници и предаватели — някъде там горе всяка нощ от твоя живот, мой Харман-Прометее, има звезда, носеща твоето име.

— Защо милион? — попита Харман.

— Смяташе се, че това е жизненият минимум на населението — каза Мойра, — макар да подозирам, че днес сте доста по-малко. По мое време от вашия подвид на човеците имаше само девет хиляди триста и четиринадесет души — онези с инсталираните и активни наногенетични функции, както и няколко хиляди умиращи старо-старостилни човеци като моя любим Аман Фердинанд Марк Алонсо хан Хотеп, последния от своя род, последния от царското си потекло.

— Какво представляват войниксите? — попита Харман. — Откъде са се появили? Защо служеха като слуги толкова дълго, а след това започнаха да нападат моя народ, след като двамата с Деймън разрушихме острова на Просперо и булаторията? Как можем да ги спрем?