Дан Симънс - Олимп

— А видяхме холограмите на бродещи по Земята динозаври, форусракоиди и саблезъби тигри — обади се главен центурион Меп Аху.

— Нима гърбавите метални неща са избили десет процента от старостилното население? — попита Манмът, който бе педантичен относно използването на думата „десятък“.

— Да — отвърна генерал Бех бин Адее — А може би и повече. И то само откакто потеглихме от Марс.

— Е, и какво ще правим? — попита Орфу от Йо. — Ако никой няма готов отговор, мога да предложа нещо.

— Слушаме — каза премиер интегратор Астейг/Че.

— Мисля, че трябва да размразите хилядата астровекски войници, да пуснете спускателния кораб и дузината атмосферни стършели на борда, да ги натъпчете до планшира с щурмоваци и да влезете в сражение.

— Да влезем в сражение? — повтори щурманът Чо Ли.

— На първо място превърнете този мозък в радиоактивна гной — каза Орфу. — След това приземете моравекските кораби и защитавайте хората. Избийте разните калибани и безглавите гърбави неща, които убиват хора. Влезте в сражение.

— Ама че необичайно предложение — смаяно промълви Чо Ли.

— Засега не разполагаме с достатъчно информация, за да решим какви действия да предприемем — каза премиер интегратор Астейг/Че. — Знаем единствено, че мозъкът — щом ще го наричаме толкова почтително — може да е единственият мирен и съзнателен организъм на Земята. Възможно е да е нещо като археолог, антрополог или историк от другите измерения.

— Или пък гул — каза Манмът.

— Задачата ни е да наблюдаваме. А не да започваме война — каза Сума IV с тон, който предполагаше, че решението му е окончателно.

— Можем да правим и двете едновременно — каза Орфу. — На борда на „Кралица Маб“ разполагаме с достатъчно огнева мощ, за да повлияем на събитията долу. И макар да не сте казали официално нито на Манмът, нито на мен, зад нас би трябвало да идват още модерни невидими моравекски бойни кораби. Това ще е чудесна възможност да ударим онова нещо — всички неща — и да им го начукаме, преди изобщо да се усетят какво ги е връхлетяло.

— Ама наистина необичайно предложение — повтори Чо Ли. — Абсолютно необичайно.

— Точно в момента целта ни не е да започваме война, а да доставим Одисей до астероидния град в полярния пръстен по искане на Гласа — каза Астейг/Че с онзи странен глас на Джеймс Мейсън, който Манмът помнеше от двуизмерните филми.

— А преди това — добави Сума IV — трябва да решим дали да продължим със спускателния кораб под прикритието на спирателната маневра, или да изчакаме срещата с орбиталния град на Гласа и доставката на нашия човешки пътник.

— Имам един въпрос — обади се Манмът.

— Да? — Астейг/Че бе също европеец и затова бе с почти същия ръст като дребния Манмът. Двамата се гледаха екран в екран. Администраторът чакаше.

— Нашият човешки пътник желае ли да бъде доставен на Гласа? — попита Манмът.

Настъпилата тишина се нарушаваше единствено от бръмченето на вентилаторите, комуникационните доклади до и от векските монитори и случайните гърмежи на поддържащите височината дюзи на корпуса.

— Леле! — обади се Чо Ли. — Как така пропуснахме да го попитаме?!

— Бяхме заети — каза генерал Бех бин Адее.

— Аз ще го попитам — заяви Сума IV. — Макар че ще е доста объркващо, ако изведнъж каже „не“.

— Всичките му одежди са приготвени — намеси се Ретроград Синопесен.

— Одежди ли? — избоботи Орфу от Йо. — Да не би нашият Лаертов син да е мормон?

Никой не отговори. Всички моравеки имаха известен интерес към човешката история и общество — той бе програмиран в развиващите им се ДНК и схеми, но малцина бяха погълнати от него до такава степен като огромния йониец. Нито пък бяха развили чак толкова странно чувство за хумор.

— Докато бе на борда на „Кралица Маб“, Одисей носеше облекло по наш дизайн — изцвърча Ретроград Синопесен. — А облеклото, с което ще бъде на срещата с орбиталния астероид на Гласа, ще има всички възможни записващи и предаващи наноустройства, които можем да измислим. Ще наблюдаваме всичко ставащо в реално време.

— Дори онези от нас, които ще се спуснем на Земята ли? — попита Орфу.

Настъпи неловка тишина. Моравеките рядко се чувстваха неудобно, но неудобството не им бе съвсем чуждо.

— Ти не си избран за член на екипажа — най-сетне каза Астейг/Че с резкия си, но не и неприятен тон.

— Зная — каза Орфу, — но мисля, че мога да ви убедя, че акцията на спускателния кораб трябва да започне по време на намаляването на скоростта на „Кралица Маб“ в атмосферата и че аз трябва да бъда на борда. Малкото ъгълче в трюма на подводницата на Манмът ще ми послужи толкова добре, колкото и пътническото място. Там има всички връзки, от които се нуждая, за да виждам какво става.