Дан Симънс - Олимп

Когато нареди на ириса на вратата да се отвори, Ада бе облечена във възможно най-тънката и къса копринена нощница. Бледите лунни лъчи осветяваха ръцете и миглите й, докато я убеждаваше съвсем сериозно да остане в Ардис Хол с онзи странен странник Одисей.

След това я бе целунал. Не — беше я целунал само по бузата в края на разговора им, по същия начин, по който баща или приятел би целунал дете. Всъщност тя първа го целуна — страстна, открита, дълга целувка, ръцете й се обвиха около тялото му и го придърпаха към нейното, докато стояха под лунната и звездната светлина. Спомни си как усети младите й гърди върху своите през тънката коприна на синята й нощница.

Спомни си как я отнесе до малкото легло до заоблената прозрачна стена на спалнята. Тя му помогна да се освободи от дрехите си — непохватно и същевременно с елегантна забързаност.

Дали високопланинската буря се разрази тъкмо когато бяха започнали да се любят на онова тясно легло? Със сигурност малко по-късно вече бушуваше. Спомняше си лунната светлина върху обърнатото нагоре лице на Ада, лунната светлина върху зърната й, докато обхващаше гърдите й с длани и ги повдигаше към устните си.

Спомняше си също как стената от вятър удари моста и разтърси спалнята — страховито и прочувствено, точно както те бяха започнали да се разтърсват и движат — Ада под него, краката й се вдигнаха и се сключиха около хълбоците му, дясната й ръка се спусна надолу, за да го намери и насочи…

Сега никой не го насочваше, докато се втвърдяваше над тази жена в кристалната ясла. „Нищо няма да се получи — помисли си той през потока на собствените си спомени и събуденото желание. — Ще е суха. Ще трябва да…“

Останалата част от мисълта се изгуби, когато изведнъж осъзна, че тя не е суха при колебливите му проби, а мека, отворена и дори влажна, сякаш всички тези години бе лежала тук и го бе очаквала.

Ада бе готова за него — влажна от вълнение, устните й бяха топли, ръцете й го обгръщаха, пръстите й се плъзгаха по голия му гръб, докато той нежно се движеше в нея и с нея. Бяха се целували, докато самото целуване не бе накарало Харман — него, с четирите двайсетилетки и деветнадесетте години зад гърба си през онази седмица, най-стария човек, когото Ада бе виждала през живота си, — не го бе накарало почти да изгуби съзнание от страст и възбуда като някое тийнейджърче.

Любеха се, докато спалнята се тресеше от бесните пориви на вятъра — отначало нежно, сякаш цяла вечност, след това с все по-нарастваща и нарастваща страст, докато Ада го караше да изостави всички задръжки, докато му се откриваше и го приемаше все по-дълбоко в себе си, докато го целуваше и прегръщаше в мощния обръч на ръцете си, докато го стискаше със сключените си крака и го драскаше с нокти.

И когато свърши, Харман сякаш остана да трепери в нея цяла вечност. Ада отвърна с вътрешно треперене, което приличаше на трусове от някакъв безкрайно дълбок епицентър, а той имаше чувството, че сякаш не цялото й тяло, а само малката й ръка стиска сърцевината му, отпуска и стиска отново.

Харман затрепери в жената, която приличаше на Сави и не можеше да е тя. Не се отпусна, а се отдръпна веднага. Сърцето му биеше бясно, изпълнено с чувство за вина и нещо като ужас, макар че бе изпълнен с любовта си към Ада и спомените си за нея.

Изтърколи се настрани и легна задъхан и злочест до тялото на жената върху метално-копринената тъкан. Топлият въздух се движеше около двамата и се мъчеше да го приспи. Харман усети, че може да спи — да спи хилядолетие и половина, също като тази непозната, да проспи всички опасности за този свят, за приятелите си и за своята единствена, съвършена и предадена любима.

Някакво слабо движение го изтръгна от паяжината на дрямката.

Отвори очи и сърцето му почти спря, когато осъзна, че очите на жената са отворени. Беше обърнала глава и се взираше в него със спокоен хладнокръвен поглед — почти невъзможна степен на бодрост, след като бе спала толкова дълго.

— Кой си ти? — попита младата жена с гласа на мъртвата Сави.

Накрая не само красноречието на Орфу, но и безброй други фактори накараха моравеките да изстрелят спускателния кораб със „Смуглата дама“ в трюма.

Срещата на мостика стана много по-скоро, отколкото бе предложил Астейг/Че. Събитията се развиваха прекалено бързо. Двадесет минути след съвещанието им извън корпуса на „Кралица Маб“ Манмът и Орфу бяха отново на мостика и обсъждаха гласно стандартната земна атмосфера и гравитация на морското равнище с Чо Ли от Калисто, премиер интегратора Астейг/Че, генерал Бех бин Адее и главния му центурион Меп Аху, зловещия Сума IV, развълнувания Ретроград Синопесен и още неколцина моравекски интегратори и астровекски военни.