Дан Симънс - Олимп

— Да — казва Нощ.

— Зевс никога няма да го позволи — отсича Хефест. — Никой бог няма право да общува с…

— Зевс трябва да погледне на нещата реално — прогърмява Нощ. — Или всичко ще пропадне в Хаос, дори и собствената му власт.

Ахил се изкачва две стъпала към огромната черна фигура. Щитът му е в ръката и е готов за бой.

— Хей, да не сте забравили, че съм тук? И че все още очаквам отговор на въпроса ми? Къде е Зевс?

Нощ се надвесва над него и насочва бледия си кокалест пръст към гърдите му като оръжие.

— Квантовата вероятност да умреш от ръката ми може и да е нула, сине Пелеев, но ако те разсипя на атоми и молекули, дори и на квантово ниво вселената ще има сериозен проблем да се придържа към тази аксиома.

Ахил чака. Вече е забелязал, че боговете често дрънкат подобни глупости. Единственото, което ти остава в такъв случай, е да изчакаш да им дойде акъла и да заговорят нормално.

Най-сетне Нощ заговаря с глас като подхвърляни от вятъра вълни:

— Хера, сестрата и булката, дъщерята на Рея и Кронос, споделящата леглото с божествения си брат, защитничката на ахейците до степен на предателство и убийство, прелъсти Зевс и го накара да загърби задълженията си и да забрави бдителността си, като легна с него и му инжектира Сън в големия дом, в който съпругата на героя плаче и се труди, тъче през деня, а нощем разплита изтъканото. Този герой не донесе най-добрия си лък да върши кървавата си работа при Троя, а го остави окачен в тайна стая с тайна врата, скрит от женихи и грабители. Това е лъкът, който никой друг не може да опъне, лъкът, който може да запрати стрела през халките на дванадесет подредени една след друга железни секири и през два пъти по-малко тела на виновни и невинни.

— Благодаря ти, богиньо — казва Ахил и отстъпва надолу по стълбата.

Хефест се оглежда и също поема надолу, като внимава да не обърне гръб на огромната абаносова фигура в надиплена роба. Когато двамата слизат долу, Нощ е изчезнала.

— Какво искаше да каже, в името на Хадес? — прошепва Майсторът, докато се качват в колесницата и активират виртуалния пулт за управление и холографските коне. — Плачеща съпруга на герой, шибани тайни стаи, халки на дванадесет секири в линия… Нюкта почва да прилича на вашия бръщолевещ глупости делфийски оракул.

— Зевс е на остров Итака — отвръща Ахил, докато отлитат от замъка и някъде под тях реват и ръмжат невидими чудовища. — Сам Одисей ми каза, че е оставил най-добрия си лък на скалистия си остров, увит в напоени с отвари тъкани и скрит в тайна стая. Посещавал съм хитроумния Одисей навремето. Само той може да опъне оня огромен лък — или поне така твърди, не съм опитвал — и пускането на стрела през халките на дванадесет подредени в линия секири е идеята за забавление на Лаертовия син. А щом има кандидати за ръката на сексапилната му жена Пенелопа, ще му е още по-забавно да пусне стрелите през техните тела.

— Домът на Одисей в Итака — промърморва Хефест. — Хубаво място е избрала Хера да скрие спящия си господар. Имаш ли представа какво ще направи Зевс с теб, когато го събудиш, сине Пелеев?

— Ами да видим — казва Ахил. — Можеш ли да ни телепортираш направо от тази колесница?

— Само гледай — отвръща Хефест.

Човек и бог изчезват на мига, а празната колесница продължава да лети на северозапад.

— Това не е Сави.

— Да си ме чувал да казвам подобно нещо, приятелю на Никой?

Харман стоеше на солидния метал на подставката на саркофага, който сякаш бе окачен над почти девет километра височина на стотина метра от северния склон на Джомолунгма, и се взираше — въпреки силното си желание да не го прави — в мъртвото лице и голото тяло на младата Сави. Просперо стоеше зад него на железните стълби. Вятърът духаше отдолу.

— Прилича на Сави — каза Харман.

Не можеше да успокои бясното туптене на сърцето си. Почти му се гадеше от главозамайването от огромната височина и близостта на тялото пред него.

— Но Сави е мъртва — добави той.

— Сигурен ли си?

— Сигурен съм, да те вземат мътните. Видях как твоят Калибан я уби. Видях кървавите останки на онова, което бе изял и бе оставил след себе си. Сави е мъртва. А и никога не съм я виждал толкова млада .

Лежащата в кристалния ковчег гола жена не би могла да е на повече от три-четири години след първата си двайсетилетка. Сави бе… древна. Всички — Хана, Ада, Деймън и Харман — бяха потресени от вида й — побеляла коса, бръчки, отдавна преминало младостта тяло. Никой от старостилните човеци не бе виждал ефектите на стареенето, преди да срещнат Сави… а и след това; но след изчезването на булаторните резервоарни ясли вече всичко щеше да се промени.