Дан Симънс - Олимп

— Имаме тридесетина метра — отвърна Греоги. — Това обаче означава двадесет или двадесет и пет метра над тях… не че ако не решат, няма да могат да се покатерят и да те докопат. Защо искаш да слезеш при тях?

Деймън клекна, подпря раницата си на скалата и измъкна яйцето на Сетебос. Останалите също клекнаха и го загледаха.

Още преди да го попитат, им разказа как се е сдобил с него.

— Защо? — попита Едид.

Деймън сви рамене.

— Просто реших, че ако…

— Акото мирише и цапа гащи — прекъсна го дребната тъмнокоса жена. Деймън си помисли, че сигурно вече е влязла в четвъртата си двайсетилетка. Естествено трудно можеше да се прецени заради булаторните подмладявания, но по-възрастните старостилни човеци обикновено бяха по-самоуверени от по-младите.

Деймън закрепи светещото леко пулсиращо сребристобяло яйце в една пукнатина в скалата, за да не се търкулне, и каза:

— Докоснете го.

Боуман опита пръв — посегна с разперени пръсти към яйцето, сякаш предчувстваше топлината, която струеше от него, и бързо отдръпна ръка, сякаш го е ухапало, и възкликна:

— Ама…

— Да — каза Деймън. — И с мен е така, като го докосвам. Сякаш изсмуква енергия от теб — нещо от самото ти сърце. Или от душата.

Греоги и Едид също опитаха, но и двамата също бързо дръпнаха ръце.

— Строши го — каза Едид.

— Ами ако Сетебос дойде да си го търси? — възрази Греоги. — Нали знаеш, майките правят такива неща, когато им отмъкват яйцата. Пазят си ги. А когато майката е мозък с размерите на чудовище, с жълти очи и с десетки ръце…

— И аз си помислих за това — каза Деймън.

— И? — обади се Едид.

Макар да я познаваше само от няколкото месеца в Ардис Хол, тя винаги му бе изглеждала практична и разумна. Това бе една от причините, поради която я бе включил в експедицията по факса.

— Искаш ли да го строша аз? — Едид се изправи и си сложи кожени ръкавици. — Да видим докъде мога да мятам и дали ще уцеля някой войникс.

Деймън изхъмка.

— Определено не ми се иска да се излюпи на върха на Гладната скала — каза Боуман. Беше извадил арбалета си и се целеше в млечнобялото яйце. — Нали ни разказа какви ги е надробило мама-тате в кратера Париж. Е, мисля, че дори и едно малко Сетебосче може да ни избие всичките.

— Чакайте — каза Деймън. — Още не се е излюпило. Студът може и да не е достатъчен да го убие — да го направи безжизнено, но може да забави узряването му… или както там му се вика на периода на развитие на яйцето на чудовище. Искам да пробвам нещо, преди да го унищожим.

Използваха аероскутера. Греоги управляваше. Боуман и Едид бяха клекнали отзад с готови иглени пушки. Силовото поле беше изключено.

Войниксите се размърдаха в сенките под дърветата в отсрещния край на поляната, на не повече от стотина метра от тях. Скутерът увисна на трийсет метра над поляната, така че войниксите да не могат да скочат и да ги достигнат.

— Сигурен ли си? — попита Греоги. — По-бързи са от нас.

Деймън само кимна. Гърлото му се беше свило и не можеше да говори.

Аероскутерът пикира. Деймън скочи. Аероскутерът се понесе вертикално нагоре, подобно на сребрист скоростен асансьор с формата на диск.

Заредената иглена пушка бе преметната на рамото му, но вместо нея Деймън свали раницата си, измъкна яйцето на Сетебос наполовина навън, като внимаваше да не го докосва с голи ръце. Дори под ярките слънчеви лъчи нещото светеше като радиоактивно мляко.

Деймън закрачи към войниксите в отсрещния край на поляната, сякаш им предлагаше дар. Нещата явно го наблюдаваха с инфрачервените сензори в металните си гръдни кошове. Няколко се завъртяха, за да го задържат в обсег. От горските сенки се появиха още войникси и застанаха на края на поляната.

Погледна нагоре, към висящия на двайсетина метра аероскутер и готовите за стрелба иглени карабини на Боуман и Едид, без да забравя, че тичащ войникс развива повече от сто километра в час. Съществата можеха да се доберат до него, преди аероскутерът да се гмурне и да зависне отгоре. А ако нещата бяха повече, нямаше да го спаси никакъв прикриващ огън.

Деймън крачеше с наполовина изваденото от раницата му блестящо яйце на Сетебос — то приличаше на някакъв надзъртащ от опаковката си подарък за двайсетилетка. По едно време яйцето се размърда. Деймън така се стресна от вътрешното движение и внезапно засиленото светене, че едва не изпусна нещото, в последния момент хвана здраво изпокъсаната мръсна тъкан на раницата, поколеба се мъничко и продължи да върви. Вече бе толкова близо до струпалите се войникси, че усещаше носещата се от тях миризма на стара кожа и ръжда.