Дан Симънс - Олимп

— Така каза — потвърди Елена и заразтрива бялото си гърло, като че ли я бе заболяло от имитацията на могъщия земетръсен тътен.

— А после?

— После, преди Хера да успее да се оправдае, преди който и да било от боговете да успее да помръдне, облакосборецът Зевс я повали с мълния. Сигурно я уби, макар всички да я смятахме за безсмъртна.

— Боговете могат да се възраждат, след като са били убити — измърмори Хокънбери и си представи грамадните лечебни вани и сините червеи в огромната бяла сграда на Олимп, вани, за които се грижеше великанският насекомовиден Лечител.

— Да, това е известно на всички — презрително отвърна Елена. — Нима през последните осем месеца нашият Хектор не уби Арес пет-шест пъти? Само за да се изправи насреща му след няколко дни? Обаче това беше друго, Хок-ън-бе-рииии.

— В какъв смисъл?

— Мълнията на Зевс унищожи Хера — запрати късове от златната й колесница на много километри, течно злато и стомана се посипаха като дъжд по покривите на Троя. Парчета от самата богиня образуваха пътека от океана до Приамовия дворец, овъглени късчета розова плът, които никой от нас не се престраши да докосне, ала които дни наред цвъртяха и вдигаха пушек.

— Божичко — промълви Хокънбери.

— После могъщият Зевс порази Посейдон, отвори грамадна зейнала яма под бягащия бог на морето и го хвърли вътре. Крясъците отекваха часове и всички смъртни, и аргивци, и троянци, неволно плачеха от тия страховити звуци.

— Зевс каза ли нещо, когато отвори ямата?

— Да, извика: АЗ СЪМ ЗЕВС КРОНИД ОБЛАКОСБОРЕЦ, АЗ СЪМ БАЩА НА БОГОВЕ И ХОРА, ГОСПОДАР НА ВЕРОЯТНОСТНОТО ПРОСТРАНСТВО, ПРЕДИ ВИЕ ДА СЕ ПРЕОБРАЗИТЕ ОТ ЖАЛКИТЕ СИ ПОСТЧОВЕШКИ ФОРМИ! АЗ БЯХ ГОСПОДАР И ПАЗИТЕЛ НА СЕТЕБОС, ПРЕДИ ДА ПОСМЕЕТЕ ДА МЕЧТАЕТЕ ЗА БЕЗСМЪРТИЕ! ТИ, ПОСЕЙДОНЕ, ЗЕМЕТРЪСЕЦО, КОЙТО МЕ ПРЕДАДЕ, ДА НЕ МИСЛИШ, ЧЕ НЕ ЗНАМ КАК СИ ЗАГОВОРНИЧИЛ С МОЯТА ВОЛООКА ЦАРИЦА ДА МЕ СВАЛИТЕ? ЗАТОЧАВАМ ТЕ В ТАРТАР, ДЪЛБОКО ПОД САМИЯ ХАДЕС, ПРАЩАМ ТЕ В ДРУГИЯ КРАЙ НА ЗЕМЯТА И НА МОРЕТО, КЪДЕТО ОТДАВНА СА ЯПЕТ И КРОНОС. ТЕ СЕ НЕ РАДВАТ НА ЧУДНИЯ БЛЯСЪК НА ЯСНОТО СЛЪНЦЕ, НИТО НА ЛЕКИЯ ПОЛЪХ!

Хокънбери мълчаливо изчака, докато Елена отново се прокашляше.

— Имаш ли вода, Хок-ън-бе-рииии?

Той й подаде меха, който бе напълнил с вода от чешмата на площада.

— Така говореше Зевс, когато отвори яма под Посейдон и прати земетръсеца в Тартар. Воините на стената, които бяха успели да погледнат в ямата, дни наред не можеха да говорят, само хленчеха или пищяха.

Схоластикът мълчеше.

— И после бащата на боговете заповяда на всички други богове да се върнат на Олимп, за да бъдат наказани… извинявай, Хок-ън-бе-рииии, че не се опитвам да имитирам Зевсовия рев… и след миг летящите колесници изчезнаха, сребролъкият Аполон, Атина, червеноокият Хадес, оная кучка Афродита, кръвожадният Арес, изпари се целият ни пантеон, телепортира се обратно на Олимп като гузни дечурлига в очакване сърдитият им баща да ги нашиба с пръчката си.

— И Зевс ли изчезна с тях?

— А, не, Кронидът едва беше започнал. Той прекрачи Илион и прекоси километрите до брега, както Астианакс, когато си играе на пясъчника, прекрачва своите войничета играчки. Стотици троянци и аргивци загинаха под великанските ходила на Зевс, Хок-ън-бе-рииии, и когато стигна при Агамемноновия стан, той протегна длан и изгори стотиците черни кораби, изтеглени на пясъка. А ония аргивски съдове, които още бяха закотвени в морето или конвоят ги теглеше от Лемнос да докарат вино, пратено от Евней, Язоновия син, и дарове за Атрид Агамемнон и мъртвия Менелай — Зевс сви огнената си ръка в юмрук и се вдигна гигантска вълна, преобърна лемноските и пристаналите аргивски кораби, пак като играчки, сякаш Астианакс се плацикаше във ваната си и потопяваше издяланите от робите корабчета в божествен гняв.

— Боже Господи! — прошепна Хокънбери.

— И после Зевс изчезна с гръм, какъвто още не бяхме чували, по-силен даже от гласа му, който беше оглушил стотици, и вятърът с вой запълни празното място, вдигна ахейските шатри на хиляди метри във въздуха, помете здрави троянски жребци от яслите им и ги пръсна по най-високите стени.

Схоластикът погледна на запад, където троянските войски бяха обкръжили смалената армия на аргивците.

— Това е било преди почти две седмици. Боговете изобщо появиха ли се оттогава? Който и да е бог? Зевс?

— Не, Хок-ън-бе-рииии. Оттогава не сме виждали безсмъртни.

— Но това е било преди две седмици — повтори той. — Защо Хектор толкова се е бавил да обсади аргивците? След гибелта на Диомед, Големия Аякс и Менелай ахейците трябва да са изгубили бойния си дух.