Дан Симънс - Олимп

— Не можем да кацнем — извика Харман. Мостът, склоновете и даже околните върхове гъмжаха от металните гадини.

— По зелените балони няма войникси — отвърна Петър. Той се беше изправил на колене и държеше заредения си лък в лявата си ръка. Силовото поле се бе изключило и въздухът беше студен и влажен. Силно миришеше на дъжд и гнила растителност.

— Не можем да кацнем върху зелените балони — възрази Харман, като кръжеше на трийсет метра от въжетата. — Няма как да влезем. Трябва да обърнем. — Той насочи скутера на север и започна да набира височина.

— Чакай! — спря го Хана. — Стой.

Харман изравни и остави скутера да кръжи над платото. Между ниските облаци и високите върхове на запад проблясваха светкавици.

— Когато преди десет месеца бяхме тук, аз проучих моста, докато вие с Ада и Одисей бяхте на лов за форусракоиди — каза младата жена. — На един от балоните… на южната кула… имаше други скутери, нещо като… не знам. Каква беше оная дума, която сиглирахме от книгата със сивата подвързия? „Гараж“ ли?

— Други скутери! — извика Петър. На Харман също му се прищя да изкрещи. Още няколко летящи машини можеха да решат съдбата на всички в Ардис Хол. Зачуди се защо Одисей не бе споменал за другите скутери, когато преди няколко месеца се беше завърнал с иглените пушки от самостоятелното си пътуване до Моста.

— Не, не скутери… искам да кажа, не точно скутери — припряно се поправи Хана. — Части от скутери. Празни обвивки. Машинни части.

Харман поклати глава. Ентусиазмът му се изпари.

— Какво общо има това с…

— Приличаше на място, където може да са кацали — поясни тя.

Възрастният мъж насочи скутера към южната кула, като внимаваше да не се приближава прекалено. По кулите имаше над сто войникса, ала нито един върху десетките зелени балони, които се усукваха около моста като гроздове с различна големина.

— Никъде няма отвор — извика Харман. — И балоните са толкова много… От това разстояние не можеш да се сетиш в кой от тях си била. — Помнеше от предишното им идване, че макар бъкистъклените сфери да бяха прозрачни и отвътре да се виждаше всичко навън, отвън бяха матови.

Проблесна светкавица. Заваля и силовото поле отново се включи. Стотиците войникси по кулата обърнаха безоките си тела, за да проследят кръжащия скутер.

— Мога да си спомня — възрази от задната ниша Хана. Тя също беше на колене и държеше ръката на Одисей. — Имам добра зрителна памет… Просто ще се върна по стъпките си оня следобед, когато бях там, ще разгледам пейзажа от различни ъгли и ще видя в кой балон съм била. — Младата жена се огледа наоколо и затвори очи за миг.

— Там. — Тя посочи един зелен балон, издигащ се на двайсетина метра от южната кула, просто една от стотиците зелени стъклени сфери на кулата.

Харман спусна скутера по-ниско.

— Няма отвор — съобщи той, след като завъртя виртуалния омнищурвал и накара машината да увисне на двайсетина метра от балона. — Сави кацна на северната кула.

— Но е логично да са вкарвали скутерите в оня… гараж — настоя Хана. — Подът му беше равен и от различна материя, не като на повечето други зелени сфери.

— Двамата веднъж ми казахте, че според Сави това било музей и тогава аз сиглирах значението на думата — обади се Петър. — Сигурно са докарали частите една по една.

Хана поклати глава и Харман не за пръв път си помисли, че симпатичната млада жена може да е много упорита, когато поиска.

— Да се приближим — предложи тя.

— Войниксите… — започна Харман.

— По балона няма войникси и ще трябва да скочат от кулата — възрази Хана. — Можем да се спуснем чак до самия балон и те не могат да ни достигнат.

— Могат да вземат разстоянието за нула време… — присъедини се Петър.

— Съмнявам се — прекъсна го Хана. — Нещо им пречи да се катерят по стъклото.

— Това е нелепо — заяви младежът.

— Чакай — възкликна Харман. — Може и да не е толкова невероятно. — И им разказа за трактора, с който преди десет месеца Сави ги бе закарала с Деймън в Средиземноморския басейн. — Горната част на машината беше като стъкло, матова отвън, но прозрачна отвътре. Само че нищо не можеше да се задържи за нея. Нито дъжд, нито даже войниксите, когато се опитаха да скочат върху трактора в Ерусалим. Сави каза, че точно върху стъклото имало някакво силово поле, което не позволявало триене. Обаче не си спомням дали го нарече бъкистъкло.

— Да се приближим — повтори Хана.

На шест-седем метра от балона Харман видя входа. Ако не бе ходил на острова на Просперо, където шлюзът на орбиталния град и входът на булаторията действаха със същата технология, изобщо нямаше да го забележи. Едва различимият правоъгълник в края на продълговатия балон беше малко по-светлозелен. Той разказа на двамата си спътници за „полупропускливите мембрани“, както ги наричаше Сави.