Дан Симънс - Хиперион

— Седни — заповяда Ламиа с мъртвешки равен глас.

— Не, той е прав — намеси се Хойт. — Дори присъствието на отец Дюре в кръстоида трябва да въздейства по някакъв начин върху първоначалното суеверие. Аз предлагам да продължим по-нататък сутринта с вярата, че…

— Погледнете! — извика Брон Ламиа и посочи към вратата на балкона, където чезнещият здрач беше изместен от ярки мълнии.

Всички излязоха вкупом навън под студения вечерен въздух, прикривайки очите си от накъсаната картина на безшумни експлозии, които изпълваха небето с чисто бели ядрени взривове, разстилащи се като вълни по повърхността на лазурносиньо езеро; по-малки, по-ярки плазмени имплозии в синьо, жълто и свръхярко червено, къдрещи се навътре като цветя, които се свиват за през нощта, светкавичен танц от гигантските избухвания на дяволски бич, лъчи с размера на малки светове, тропосващи своите откоси през светлинни часове и изкривявани от насрещните вълни на отбранителни единици: предутринният отблясък на защитни полета, подскачащи и замиращи под напора на ужасяващи енергии само за да се родят отново наносекунди по-късно. И сред всичко това синьобелите ядрени опашки на фотонни кораби и на по-големн бойни кораби, прорязващи съвършено истински линии през небето, като драскотини от диамант върху синьо стъкло.

— Прокудените — произнесе задъхано Брон Ламиа.

— Войната е започнала — отбеляза Касад. В гласа му нямаше никаква приповдигнатост, нито каквато и да било проява на чувства.

Консулът беше шокиран, когато установи, че безмълвно плаче. Той извърна лицето си от групата.

— Тук застрашени ли сме? — попита Мартин Силенъс. Той се подслони под каменната арка на вратата, примижал от искрящата гледка.

— Не на такова разстояние — рече Касад. Той вдигна бойния си бинокъл, нагласи го и се консултира с тактическия си инфотерм. — По-голямата част от бойните действия се развиват най-малко на три АЕ оттук. Прокудените изпробват военно-космическите защити — той свали бинокъла от очите си. — Едва започва.

— Телепортаторът активиран ли е вече? — попита Брон Ламиа. — Хората от Кийтс и другите градове евакуират ли се?

Касад поклати отрицателно глава:

— Не вярвам. Още не. Флотата ще води задържащ бой, докато бъде завършена цислунарната сфера. След това евакуационните портали ще бъдат отворени към Мрежата, а корабите на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ ще заприиждат — той отново вдигна бинокъла си. — Ще бъде страхотен спектакъл.

— Погледнете!

Този път беше отец Хойт, който сочеше не към спектакъла от фойерверките в небето, а напред, към ниските дюни край северните блата. На няколко километра по посока на невидимите Гробници се виждаше самотна фигура, подобна на точица, хвърляща множество сенки под раздробеното небе.

Касад настрои окулярите на бинокъла си към фигурата.

— Шрайка? — попита Ламиа.

— Не, не мисля, че е той… По-скоро е някой храмер, ако съдя по формата на дрехата.

— Хет Мастийн! — извика отец Хойт.

Касад сви рамене и подаде бинокъла на останалите. Консулът се върна при групата и се облегна на балкона. Не се чуваше никакъв звук, с изключение на шепота на вятъра, но от това неистовството на експлозиите над тях ставаше още по-зловещо.

Консулът също погледна през бинокъла, когато дойде неговият ред. Фигурата беше висока и облечена с роба обърната с гръб към крепостта, и крачеше през святкащите алени пясъци с твърда решимост.

— Към нас ли идва, или отива към Гробниците? — попита Ламиа.

— Към Гробниците — отговори консулът. Отец Хойт се облегна с лакти на перваза и вдигна изпосталялото си лице към взривяващото се небе.

— Ако това е Мастийн, ставаме отново седем, нали?

— Той ще пристигне часове преди нас — каза консулът. — Това означава половин ден, ако довечера преспим тук, както смятаме да направим. Хойт сви рамене.

— Не вярвам да има особено голямо значение. Седем души са тръгнали на поклонението. Седем ще пристигнат. Шрайка ще бъде удовлетворен.

— Ако това е Мастийн — обади се полковник Касад, — защо беше нужна мистификацията на вятърната гемия? И как е успял да стигне дотук преди нас? По въжената линия не се движеха други вагони, а е невъзможно да е преминал пеша през проходите на Брайдъл Рейндж.

— Ще го попитаме утре, когато пристигнем при Гробниците — каза уморено отец Хойт.

Брон Ламиа се опитваше да установи някаква връзка по своя инфотерм на общите съобщителни честоти. Нищо не се чуваше, само съскането на атмосферните шумове и случайното пролайване на далечни предаватели. Тя погледна към полковник Касад.