Дан Симънс - Хиперион

Всички бяха викали през първите двадесет минути от престоя им в крепостта, но заглъхващите екоти, паузите мълчание и бръмченето на мухи в трапезарията ги бяха накарали да млъкнат.

— Андроидите и крепостните клонинги на Тъжния крал Били построиха тази проклета сграда — каза поетът. — Осем местни години труд преди пристигането на вретенните кораби. Това трябваше да бъде най-големият туристически курорт в Мрежата, отправната точка за Гробниците на времето и Града на поетите. Но аз подозирам, че още тогава горките изпаднали андроиди, които работеха на обекта, са знаели местната версия на историята за Шрайка.

Сол Уайнтрауб беше застанал наблизо, до един от източните прозорци, и бе повдигнал дъщеря си така, че меката светлина падаше върху бузката й и свитото й юмруче.

— Всичко това има малко значение сега — заяви той. — Хайде да намерим някое кътче, където няма кървища и където бихме могли да се наспим и да си изядем вечерята.

— Довечера ли ще продължим? — попита Брон Ламиа.

— Към Гробниците ли? — прояви искрена изненада Силенъс за пръв път, откакто траеше пътешествието. — Бихте отишли при Шрайка в тъмното?

Ламиа сви рамене.

— Каква е разликата?

Консулът се изправи пред една врата от оловно стъкло, която извеждаше на каменен балкон, и затвори очи. Тялото му все още се олюляваше в ритъма от движението на вагона. Денонощният преход над планинските върхове се бе слял в ума му, нападнат от умората на близо трите дни без сън и нарастващото напрежение. Той отвори очи, преди да заспи прав и каза:

— Уморени сме. Ще пренощуваме тук и сутринта ще продължим нататък.

Отец Хойт беше излязъл на тесния балкон. Той се облегна на парапета от ръбест камък.

— Оттук могат ли да се видят Гробниците?

— Не — отвърна Силенъс. — Те са отвъд онази група хълмове. Но виждате ли белите неща на север и малко на запад… които блестят като парчета от счупени зъби в пясъка?

— Да.

— Това е Градът на поетите. Първоначалното място, избрано от крал Били за Кийтс и за всички ярки и красиви неща. Местните жители казват, че сега в него бродели призраци без глави.

— Ти да не си един от тях? — попита Ламиа. Мартин Силенъс се обърна, за да каже нещо, погледна за миг пистолета, който все още беше в ръката й, поклати глава и й обърна гръб.

От някаква невидима извивка на стълбището отекнаха стъпки и полковник Касад влезе отново в залата.

— Над трапезарията има две малки складови помещения — рече той. — Те са с общ външен балкон, но с изключение на това стълбище няма никакъв друг начин да се стигне до тях. Лесни са за отбрана. Помещенията са… чисти.

Силенъс се разсмя.

— Това значи ли, че нищо не може да се добере до нас или че когато нещо дойде до нас, ние няма да имаме никаква възможност да се измъкнем?

— Къде бихме могли да се денем? — попита Сол Уайнтрауб.

— Къде наистина? — въздъхна консулът. Той беше много уморен. Вдигна багажа си и хвана едната дръжка на тежкия куб на Мьобиус, изчаквайки отец Хойт да вдигне другия край. — Да направим, както казва Касад. Да потърсим място, където да пренощуваме. Нека поне излезем от тази стая. Тук вони на смърт.

Вечерята им се състоеше от последните остатъци суха храна, малко вино от последната бутилка на Силенъс и по парче от. бялата торта, която Сол Уайнтрауб бе донесъл, за да отпразнуват последната си вечер заедно. Рахил беше твърде малка, за да хапне от тортата, но си изяде млякото и заспа по корем на едно килимче близо до баща си.

Ленар Хойт извади малка балалайка от багажа си и дръпна няколко струни.

— Не знаех, че свирите — каза Брон Ламиа.

— Слабо.

Консулът разтърка очи.

— Ще ми се да имахме пиано.

— Нали имате — обади се Мартин Силенъс.

Консулът погледна поета.

— Докарайте го тука — рече Силенъс. — С радост бих приел един скоч.

— За какво говорите? — рязко попита Ленар Хойт. — Какво имате предвид?

— Неговия кораб — натърти Силенъс. — Спомняте ли си нашия скъп отишъл си глас на храсталака Мастийн, който разправяше на общия ни приятел консула, че неговото тайно оръжие е онзи хубав едноместен кораб на Хегемонията, който е на космодрума в Кийтс? Повикайте го, ваше консулско превъзходителство. Докарайте го тук.

Касад се отдръпна от стълбището, където слагаше нещо.

— Инфосферата на планетата е мъртва. Спътниците са долу. Орбиталните кораби на ВЪОРЪЖЕНИТЕ СИЛИ са на насочен лъч. Как искате да го повика?

— По векторен предавател — намеси се Брон Ламиа. Консулът премести към нея втренчения си поглед.