Дан Симънс - Хиперион

Брон Ламиа направи половин крачка към поета. Федман Касад извика:

— Млъквайте. Хайде да свършваме с тази работа. Силенъс последва полковника вън от стаята. Сол Уайнтрауб се приближи до консула и му подаде зашеметителя.

— Не искам да държа това нещо заедно с Рахил. Качваме ли се горе?

Консулът взе оръжието и кимна.

На вятърната гемия нямаше никакъв друг признак за храмерския глас на дървото Хет Мастийн. След едночасово търсене групата се събра в каютата на изчезналия. Кръвта там изглеждаше по-тъмна и по-засъхнала.

— Възможно ли е да сме пропуснали нещо? — попита отец Хойт. — Тайни проходи? Скрити отсеци?

— Възможно е — рече Касад, — но аз проверих с топлинни и двигателни сензори. В случай че на кораба има каквото и да било друго нещо, по-голямо от мишка не мога да го открия.

— Щом като имате такива сензори — намеси се Силенъс, 197 защо, дявол да го вземе, ни накара да пълзим през боклуци и непознати места в продължение на цял час?

— Защото съответното оборудване или облекло могат да скрият човек от топлиннопулсаторното издирване.

— Следователно в отговор на моя въпрос — обади се отец Хойт, като млъкна за миг и тялото му се разлюля видимо — със съответното оборудване или облекло капитан Мастийн би могъл да се крие някъде в някой таен отсек.

— Възможно е, но не е вероятно — каза Брон Ламиа. — Аз мисля, че той вече не е на кораба.

— Шрайка — произнесе с отвращение Мартин Силенъс. Това не беше въпрос.

— Може би — вметна Ламиа. — Полковник, вие и консулът бяхте на пост през онези четири часа. Сигурни ли сте, че не сте чули и не сте видели нищо?

И двамата мъже кимнаха утвърдително.

— На кораба беше тихо — рече Касад. — Щях да чуя ако имаше борба, още преди да бях застъпил на пост.

— Аз също не съм спал, след като смяната ми свърши — добави консулът. — Моята каюта е в съседство с тази на Мастийн. Не съм чул нищо.

— Е — каза Силенъс, — чухме двамата, които са пълзели въоръжени наоколо в тъмното, когато горкото копеле е било убито. Те казват, че са невинни. Да влезе убитият!

— Ако Мастийн е бил убит, това не е било извършено със смъртоносна палка — заяви Касад. — Нито едно съвременно безшумно оръжие от тези, които познавам, не би предизвикало такова кръвотечение. Не сме чули никакви изстрели с огнестрелно оръжие, наоколо не се виждат никакви дупки от куршуми — ето защо аз приемам, че автоматичният пистолет на госпожа Ламиа е вън от подозрение. Ако това е кръвта на капитан Мастийн, тогава, предполагам, е било използвано хладно оръжие.

— Шрайка е хладно оръжие — каза Мартин Силенъс. Ламиа се приближи до малката купчина багаж.

— Споровете няма да разрешат нищо. Нека да видим дали има нещо във вещите на Хет Мастийн.

Отец Хойт вдигна колебливо ръка. — Те са… хм, лична собственост, нали така? Мисля, че нямаме право.

Брон Ламиа скръсти ръце на гърдите си.

— Вижте, отче, ако Мастийн е мъртъв, това е без значение за него. Ако е все още жив, огледът на тези неща би могъл да ни даде някаква представа, къде може да е отишъл. И в двата случая трябва да се опитаме да намерим някакво решение.

Хойт изглеждаше неубеден, но кимна в знак на съгласие. В крайна сметка нахлуването в личната сфера не беше кой знае какво. Първият куфар на Мастийн съдържаше само няколко смени бельо и един екземпляр от Книгата на живота на Мавъра. В другата чанта имаше сто поотделно завити фиданки, изсушени и положени във влажна почва.

— Храмерите трябва да засадят най-малко сто издънки на Вечното дърво във всеки свят, който посещават — обясни консулът. — Присадките рядко се прихващат, но това е ритуал.

Брон Ламиа се приближи до голямата метална кутия, която беше най-отдолу.

— Не пипайте това! — викна консулът.

— Защо?

— Това е куб на Мьобиус — отговори вместо консулът полковник Касад. — Карбоново-карбонова обшивка, поставена около задържащо поле с нулев импеданс, прегъната назад върху самата себе си.

— Е и? — обади се Ламиа. — Кубовете на Мьобиус запечатват в себе си артефакти и материали. Те не експлодират или нещо такова, нали?

— Не — съгласи се консулът, — но онова, което съдържат, може да експлодира. Всъщност може вече да е експлодирало.

— Куб с тези размери би могъл да държи под контрол един килотон ядрен взрив, стига да е бил затворен по време на наносекундата на възпламеняването — допълни Федман Касад.

Ламиа се усмихна накриво срещу сандъка.

— Тогава как бихме могли да сме сигурни, че нещо от онова, което е там вътре, не е убило Хет Мастийн?