Дан Симънс - Хиперион

— Кръв!

Наистина имаше кръв — навсякъде. Каютата на Хет Мастийн беше учудващо спретната — леглото не беше оправяно за спане, куфарът и други кутии бяха подредени в единия ъгъл, робата му бе сгъната на стола — като се изключи кръвта, която покриваше големи участъци от пода, шпангоута и тавана. Шестимата поклонници се струпаха от вътрешната страна на входа с нежелание да влязат по-навътре.

— Минавах на път към горната палуба — каза отец Хойт със странно монотонен глас. — Вратата беше леко открехната. Съгледах бегло… кръвта по стената.

— Наистина ли е кръв? — намеси се Мартин Силенъс.

Брон Ламиа влезе в помещението, прекара ръка през едно гъсто петно на шпангоута и поднесе пръсти към устните си.

— Кръв е.

Тя се огледа наоколо, отиде до гардероба, погледна набързо между празните рафтове и закачалки и след това се приближи до малкия илюминатор. Той беше залостен с резе отвътре.

Ленар Хойт изглеждаше по-зле от обикновено и се приближи със залитане до един стол.

— В такъв случай той мъртъв ли е?

— Нищо не знаем, по дяволите, освен че капитан Мастийн го няма в стаята му, но за сметка на това има много кръв — рече Ламиа. Тя избърса ръка в крачола на панталона си. — Това, което трябва да направим сега, е да претърсим щателно кораба.

— Точно така — каза полковник Касад. — И ако не намерим капитана?

Брон Ламиа отвори илюминатора. Свежият въздух разсея миризмата на кръв като в кланица и довя тътена на колелото и съсъка на тревата под корпуса.

— Ако не намерим капитан Мастийн — рече тя, — ще приемем, че той или е напуснал кораба по собствено желание, или е бил отвлечен.

— Но кръвта… — подхвана отец Хойт.

— Не доказва нищо — довърши Касад. — Госпожа Ламиа е права. Ние не знаем нито кръвната, нито генната група на Мастийн. Някой да е чул или видял нещо!

Последва мълчание, като се изключат отрицателните цъкания и поклащания на глави.

Мартин Силенъс се огледа наоколо.

— Хора, нима не можете да познаете, че това е работа на нашия приятел Шрайка, като виждате това тук?

— Не е ясно — сряза го Ламиа. — Възможно е някой да е искал да си помислим, че това е дело на Шрайка.

— Няма логика — рече Хойт, който все още изпитваше недостиг на въздух.

— Независимо от това — заключи Ламиа — ще търсим по двойки. Кой освен мен има оръжие?

— Аз — рече полковник Касад. — Имам и в повече, ако трябва.

— Не — каза Хойт. Поетът поклати глава.

Сол Уайнтрауб бе излязъл обратно в коридора с детето си. Сега отново надникна вътре и обяви:

— Аз нямам нищо.

— Нямам — добави консулът. Той беше върнал смъртоносната палка на Касад, когато смяната му свърши два часа преди разсъмване.

— Добре — кимна Ламиа. — Отчето ще дойде с мен на долната палуба. Силенъс, вървете с полковника. Претърсете средната палуба. Господин Уайнтрауб, вие и консулът прегледайте всичко горе. Търсете нещо, което е необичайно. Какъвто и да било признак на борба.

— Един въпрос — обади се Силенъс.

— Какво има?

— Кой, по дяволите, те е избирал за царица на бала?

— Аз съм частен детектив — заяви Ламиа и прониза с поглед поета.

Мартин Силенъс сви рамене.

— Хойт например е свещеник на някаква забравена религия. Това не значи, че ние трябва да коленичим, когато той си казва молитвите.

— Добре — въздъхна Брон Ламиа. — Ще ти дам по-добро основание.

Жената се придвижи толкова бързо, че консулът за миг не можа да разбере какво става. В един миг тя се намираше до отворения илюминатор, а в следващия бе прекосила наполовина помещението и бе вдигнала Мартин Силенъс от пода с една ръка, сграбчила с масивната си длан тънкия врат на поета.

— Защо — каза тя — не правиш това, което е логично, защото е логично да се прави именно то?

— Хрхъхр — успя да изхъхри Мартин Силенъс.

— Добре — рече Ламиа, без да влага никакви чувства, и пусна поета на пода.

Силенъс измина, залитайки, един метър и едва не седна върху отец Хойт.

— Ето — каза Касад, който влезе отново с два малки невропаралитични зашеметителя. Той подаде единия на Сол Уайнтрауб. След това се обърна към Ламиа:

— Вие с какво разполагате?

Жената бръкна в един от джобовете на широката си туника. Касад гледа известно време реликвата и след това кимна.

— Дръжте се до партньора си — каза той. — Не стреляйте по нищо, освен ако не го идентифицирате с положителност и не се окаже, че представлява несъмнена заплаха.

— Това е точно описание на кучката, която възнамерявам да застрелям — заяви Силенъс, все още масажирайки гърлото си.