Робърт Силвърбърг - С огън и чук

— Не му позволявайте да избяга! — ехтеше от влажните стени едва различимият вик на Върховния жрец.

Дуайър не можа да сдържи усмивката си, като си представи голямото червено петно, което би трябвало вече да се разлива по бледото високомерно лице на Холсп. Сега повече откогато и да било беше убеден, че Лугаур Холсп е могъл да заеме трона на Върховния свещенослужител само с измама, защото Рас за нищо на света не би се заставил да вдигне ръка на един истински йерарх на храма.

Дишайки тежко, той излезе на повърхността извън пределите на територията на храма. Разбираше, че е необходимо колкото се може по-скоро да напусне Елдрин. Дори само защото посмя да вдигне ръка на Холсп, ще усети върху себе си разярените ръце на всички останали вярващи.

Само че къде да избяга? Къде?

Вдигна очи към небето. В сгъстяващия се мрак вече можеше да различи мътно червеникаво кълбо — най-близката планета до Елдрин.

„На Дикран — помисли си той. — Да, на Дикран!“

Звездата Елдрин, слънцето на планетата Елдрин, вече докосваше линията на хоризонта, когато Рас се втурна във фоайето на космодрума. Скучаещият млад човек зад прозорчето на билетната каса го погледна крадешком и обяви с равнодушен глас:

— За Дикран няма да има повече полети.

— Защо? Нима последният кораб вече е кацнал? Та още е толкова рано, слънцето едва се скри. Би трябвало да има поне още два вечерни полета, ако не и повече.

— Повече полети няма да има и толкоз! По заповед на Имперското правителство — през цялото време, докато продължават вълненията на Дикран.

— Какви вълнения? — учудено попита Дуайър.

— Кой ги знае! Миньорите там непрекъснато се бият ту за едно, ту за друго. Както и да е, аз просто не мога да ви помогна.

— Хм. А какво ще кажете за Перилон? Има ли още полети затам тази вечер?

— Няма. Ще ви кажа под секрет — за днес са отменени всички нощни полети в системата. Мога да ви предложа половин дузина далечни полети, ако ви устройват.

Дуайър замислено потърка брадичката си. Имаше само сто кредита. Едва ли щяха да му стигнат за далечен полет до която и да е планета извън системата Елдрин. А да се върне в храма, за да си вземе пари, не се осмеляваше. Ще се наложи да изчака до сутринта и тогава да замине за една от планетите в системата Елдрин.

— А сутринта дали ще мога да излетя до някоя от нашите планети? — попита пак касиера.

— Слушай, приятелю, струва ми се, че вече всичко ти обясних. Нима не ти е ясно къде можеш да заминеш?

— Добре, благодаря ти и за това.

Придавайки си безразличен вид, той се отдръпна от касата и се затътри нататък.

Нима няма никакви вътрешни рейсове? Не е възможно. Дори да има някакви безредици на Дикран, защо да не може да отлети на Перилон или на Борхелм, или на която и да е от другите обитаеми планети?

Усети, че някой го дърпа за ръкава. Веднага се обърна и видя нисък младеж с бронзово лице. Такъв загар имаха само космическите пилоти.

— Какво желаете?

— Тс-с-с! Искате да ви тикнат в затвора ли? С крайчеца на ухото си чух за трудностите, с които се сблъскахте на касата, приятелю. Много ли искате да тръгнете за Дикран още днес вечерта?

— Д-да — заекна Дуайър. — Само че как?

— С частен кораб. Двеста кредита — и вие ще отпътувате луксозно дотам.

— Имам само сто. Пък и много бързам. Аз съм свещенослужител — започна да съчинява Рас. — Утре трябва да присъствам на специална конференция на Дикран и ако не пристигна навреме, ще си имам големи неприятности.

— Жрец ли сте? А в кой храм?

Пилотът се замисли за миг.

— Добре. Ще стигнат и сто. Но парите предварително.

Дуайър предпазливо разгъна петте си двадесеткредитови банкноти и ги показа на младежа.

— Ще стигнат ли?

— Хубаво.

— Ще станат ваши в мига, когато излетим за Дикран.

Полетът не беше дълъг, а корабът — тесен, без никакви удобства. Дуайър вече беше извършил повече от десет междупланетни полета и затова обикновеният полет на кораб с йонно задвижване не можеше да го учуди. Добре понесе ускорението, дори получи известно удоволствие от краткото състояние на безтегловност и щом корпусът започна да се върти, за да създаде изкуствена сила на тежестта, по-удобно се настани в хамака и си подремна.

Бързо разбра какво става на борда на този кораб. Явно неговият собственик се занимаваше с нелегално превозване на товари между планетите от системата. Беше му все едно каква е стоката. Но изглежда хитрият пилот вземаше на борда и пътници, като не се свенеше да си докара още някоя и друга стотачка. Оказа се, че пътниците бяха десетина и безспорно всеки си имаше сериозни причини да стигне на Дикран. Поради неочакваната забрана за всички редовни полети не беше особено трудно да съберат подобни пътници.