Робърт Силвърбърг - С огън и чук

Нервните му пръсти нежно поглаждаха тънкия пергамент, на който бяха написани ръкописите на древните сонети. Той се бе откъснал от изучаването им и с нетърпение желаеше да възобнови работата си.

Въздъхна със съжаление, натисна копчето на селектора върху бюрото си и когато там светна синя лампичка, изрече:

— Да дойде старшият следовател.

По-късно вечерта пред храма спря дълъг автомобил с угасени светлини. Турбоелектрическите му двигатели не бяха изключени, но едва се чуваха. Хората на Проконсула извадиха отвътре тялото на Вайл Дуайър, предадоха го на служителите на храма и се скриха в нощта също толкова безшумно, както дойдоха.

Трупът на стареца беше изгорен с всички почести. Лугаур Холсп, като най-старши по ранг сред останалите свещенослужители, оглави церемонията и благослови починалия от мъченическа смърт. Когато ритуалът завърши, той изключи ядрената пещ на крематориума и освободи събралите се жреци и послушници.

На следното утро силната ръка на един послушник разтърси Рас Дуайър.

— Какво искаш? — попита той сънено.

— Лугаур Холсп те вика на Съвет, Рас Дуайър!

Младежът се прозя.

— Предай му, че идвам.

Когато влезе във вътрешния притвор на храма, Холсп вече седеше на Върховния трон, облечен в церемониалните одежди. Отдясно и отляво седяха старшите йерарси — Тубар Фрин и Хелмат Соргвой. Дуайър спря пред триумвирата и машинално прегъна крак пред церемониалните одежди на Върховния свещенослужител.

— Значи вие станахте приемник на баща ми?

Лугаур Холсп тържествено кимна.

— В съответствие с приетото рано тази сутрин решение животът в храма трябва да продължава, както и преди. Ние желаем да ви зададем няколко въпроса, Рас.

— Моля.

— Вашият баща умря, но не откри тайната на Чука — в спокойния глас на Холсп ясно проличаха скептични нотки. — Вие бяхте по-близък с баща си, отколкото който и да било от нас. Казвал ли ви е, че наистина знае тайната?

— Естествено. И то неведнъж.

Очите на Лугаур, малки като мъниста, не се откъсваха от лицето на Дуайър.

— Вайл винаги е твърдял, че тайната на Чука трябва да притежава само Върховният свещенослужител на храма, той и само той. Правилно ли цитирам завета му?

— Да — отговори Дуайър, все още неразбирайки накъде клони Холсп.

— Получи се така, че лицето, заемащо длъжността Върховен свещенослужител — в дадения случай аз, не владее тази тайна. Според мен истинската тайна на Чука се състои тъкмо там, че тя не съществува — както няма и никакъв Чук! Това е грижливо сътворена легенда, която служителите на храма са лелеели много столетия наред, и тя се е оказала толкова важна за вашия баща, че той предпочете да умре, но да не признае митичната природа на Чука.

— Това е лъжа! — без да се замисля, извика Дуайър. — Разбира се, Чукът съществува! Нима вие, Върховният свещенослужител на храма, се съмнявате?

На Рас не му убягна, че Холсп се спогледа със седящите от двете му страни мълчаливи жреци. После Лугаур изрече:

— Аз трябва да го знам. Това означава, че през последните години от живота си Вайл Дуайър беше длъжен да вземе подходящите мерки, за да гарантира предаването на тайната.

— Твърде е възможно.

— Приемник на баща ви на този пост съм аз, законно избраният Върховен свещенослужител. Остава ми само да предположа, че починалият ваш родител е открил тайната на вас — и ви призовавам като правоверен младши свещенослужител на този храм да предадете тайната на законния й пазител.

— На вас?

— Да, на мен.

Дуайър подозрително изгледа Холсп. Нещо тук не беше наред, ама съвсем не беше наред.

Да, от известно време всички в храма знаеха, че когато настане часът на кончината на стареца, негов приемник ще стане Холсп. Това прекрасно знаеха и Рас, и баща му. Защо в такъв случай Вайл Дуайър не бе направил нищо, за да му предаде тайната на Чука?

Нещата не се връзваха. Старецът често споменаваше в разговорите си със сина си за съществуването на тайната — макар и да не му откри същността й. Рас Дуайър не знаеше тайната на Чука. Но винаги е смятал за разбиращо се от само себе си, че на Холсп просто му се полагаше да я знае, а ето че излиза, че не я знае!

Рас се досети, че баща му е трябвало да има някакви сериозни основания, за да не открие тази тайна на Холсп. Или Чукът действително е само мит — не, това той не можеше да си представи, — или Лугаур поради някакви причини не заслужаваше доверие.

— Мълчанието ви продължи твърде дълго — изрече Холсп. — Смятате ли сега да ми откриете тайната?