Робърт Силвърбърг: С огън и чук

Вечерта, когато палачите на Имперския проконсул дойдоха да вземат баща му, Рас Дуайър насила се застави да изпълнява задълженията си в храма. Те хванаха стареца, когато той се канеше да влезе в храма, тъкмо преди слънцето да залезе. Рас чу за това от един послушник, но решително стисна зъби и продължи започнатото. То трябваше да бъде завършено. Баща му нямаше да е доволен, ако нормалното течение на живота в храма бъде нарушено.

Напрегнал мускули, Дуайър буташе лафета с древното атомно оръдие по горната площадка върху стената на храма. Насочи го към обсипаното със звезди небе. Дулото на старинното оръдие заплашително стърчеше над парапета, но никой по целия Елдрин — и още по-малко самият Рас — не го приемаше на сериозно. Значението му бе чисто символично. Никой не беше стрелял от оръдието вече дванадесет столетия.

Според ритуала всяка вечер дулото трябваше да се насочва към небето. Като изпълни задълженията си, Рас се обърна към послушниците, които раболепно следяха действията му.

— Баща ми върна ли се? — рязко попита той.

— Още не — отговори един от послушниците, облечен в зелените церемониални дрехи.

Рас сърдито потропа по студения ствол на гигантското оръдие и погледна звездите, украсяващи нощното небе на Елдрин.

— Те ще го убият — прошепна. — Баща ми ще умре, но няма да издаде тайната на Чука. И тогава ще дойдат за мен.

„А аз не зная тайната!“ — добави той наум. Точно тук се криеше цялата нелепост на положението. Най-вероятно Чукът е мит, оцелял сред преданията от древността. Кой знае защо, сега той изведнъж беше притрябвал на Империята.

Рас вдигна рамене. Империята сигурно ще забрави за това след няколко дни; хората на Императора обикновено постъпват така. Тук, на Елдрин, Империята рядко ги обезпокоява.

Той се взря в мерника на оръдието.

„Там, горе, кръжат десет броненосеца на Императорския флот. Виждаш ли ги? Те изскочиха от Звездния куп в четири часа следобед. А сега гледай!“

Пръстите му затанцуваха по безжизненото табло за управление.

„Бум! Бум! Милиони мегавати във всеки изстрел! Виж как се разбягват корабите! Виж как оръдието разсича защитните им екрани!“

Сух глас произнесе зад гърба му:

— Сега не е време за игри, Рас Дуайър. Ние трябва да се молим за баща ти.

Дуайър се обърна. Зад гърба му стоеше Лугаур Холсп, вторият по ръст сред свещениците в Храма на Слънцето след самия Рас с неговите един и деветдесет и пет. Това беше жилест, напомнящ по нещо на паяк човек, по чиито скули в минути на отпускане пропълзяваха дълбоки сенки.

Дуайър се изчерви.

— От петнадесетгодишен, когато настъпи мрак, аз вдигам към небето ствола на това оръдие, Лугаур. И така всеки ден в продължение на осем години. Би трябвало да ми простите, дори и да си позволявам да пофантазирам малко. А сега освен всичко друго — както бихте се изразили — искам просто да се отвлека с нещо, да намаля напрежението си.

Малко тромаво слезе от платформата за мерника. Струваше му се, че послушниците тайничко му се смеят.

— Подобно лекомислие е неуместно — сурово изрече Лугаур. — Влез в храма. Трябва да обсъдим положението.

Всичко започна преди седем седмици, на Дервонар, родната планета на Император Дервон ХIV и столична планета на Галактическата империя.

Дервон ХIV беше старец. Петдесет години той управляваше Империята. Това беше ужасно дълъг период на господство над хиляда звезди и десет пъти повече обитаеми планети.

Успя да властва толкова дълго, защото наследи ефикасен механизъм на управление от баща си — Дервон ХIII. Синът спазваше пирамидалната структура на разпределяне на отговорността: най-отгоре — на върха, беше Императорът с двама главни съветници, всеки от които имаше по двама съветници. А на свой ред те също имаха по двама съветници. Докато системата достигнеше тридесето или четиридесето равнище, управленската верига се разпростираше над милиарди.

Като остаря, Дервон ХIV се превърна в изморено джудже със сбръчкано лице и вечно сълзящи очи. Обичаше дрехи с жълт цвят и всяка минута въздишаше без никакъв повод. Тъкмо сега го беше овладяла всецяло една всепоглъщаща идея фикс — Империята трябва да бъде запазена, каквото и да стане.

Към това бяха насочени и усилията на двамата му съветници, ниско наведени пред него: Бар Сепин, Министър на близките светове, и Корун Ховлек, Министър на външните граници. С карта в ръка Ховлек се приближи към Дервон ХIV и започна да разказва за вълненията из външните области на Империята.